На 25 януари в София се проведе среща на Българският експертен борд по хроничен хепатит В и международната организация „Център за анализиране на болести“ (Center for Disease Analysis – CDA) в рамките на проекта „Bulgarian National HBV Disease Burden Model“. Целите на срещата бяха изготвянето на ефективен план за елиминиране на хроничния хепатит В в България до 2030 г. съгласно глобалните цели на Световната здравна организация и да се обновят последните данни от лечението на пациентите от всички центрове в страната, които по-късно ще бъдат качени в онлайн платформата Polaris Observatory.
Събитието се осъществи с любезното съдействие на фармацевтична компания Анджелини. Един от членовете на Експертния борд, доц. Йордан Генов от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, даде специално интервю за читателите на Medical News.
Каква е честотата на хроничния хепатит В в България?
Честотата на хроничния хепатит В спада през последното десетилетие и в момента е под 3% от населението, което отрежда страната ни сред тези с умерена честота на инфекцията.
Какъв процент от пациентите с HBV развиват чернодробна цироза и хепатоцелуларен карцином?
Зависи от начина им на живот. Има проучвания, които показват, че високото ниво на виремия е с по-висок риск от прогесия на заболяването и по-висока честота за развитие на чернодробна цироза и канцерогенеза, но съвременното лечение на HBV е много ефективно. То ликвидира виремията в над 90% от случаите и значително намалява честотата за развитие на тези усложнения.
Колко време трябва да продължи терапията с нуклеот(з)идни аналози и при какви обстоятелства лечението може да се спре?
Засега преобладаващото становище е, че при повечето пациенти лечението трябва да продължава неограничено дълго време, но все пак има пациенти, при които лечението с нуклеозидни аналози може да бъде спряно и това са тези, които негативират Hbs антигена в серума си и тези от тях, които успеят да направят сероконверсия към Hbs антитяло. Те могат да спрат лечението след 6 до 12 месечно консолидиращо лечение.
Какво е поведението при бременни с хепатит В инфекция?
Трябва да се популяризира важната стратегия из страната, че всички жени, които искат да имат дете, трябва да бъдат скринирани за HBV/HCV. Тези жени, които имат диагностициран хепатит В трябва да изследват нивото на виремията си и ако през последния триместър на бременност тя е над 200 000 IU/ml трябва да получат съответното лечение с нукеоаналог – Tenofovir, за да може да се снижи риска от заразяване на плода при раждане.
Освен това при позитивните майки, след раждането, детето трябва да бъде ваксинирано и имунизирано. Ваксининацията се прави в първите дни от раждането, след това на 1 месец и след 6 месеца. В същото време децата трябва да се имунизират с имуноглобулин срещу HBV (HBIG). Това е най- ефективния начин за намаляване честотата на инфекцията.
Реалистична ли е целта за дълготрайна супресия на HBV в България до 2030 г.?
Целта, която Световната здравна организация се опитва да постигне е много трудна и ние трябва да положим максимални усилия, за да се доближим до възможното й постижение, за което е необходимо да се включат всички здравни лица, но и също е необходима и помощ от външни лица – от МЗ, като планова задача за създаване на скрининг на населението, което ще спомогне за отсяването на бройката заразени пациенти и чрез излекуването или постигането на авиремия, ние може да се доближим до желаната цел.
Лора Василева, Medical News
