На 25 януари в София се проведе среща на Българският експертен борд по хроничен хепатит В и международната организация „Център за анализиране на болести“ (Center for Disease Analysis – CDA) в рамките на проекта „Bulgarian National HBV Disease Burden Model“. Целите на срещата бяха изготвянето на ефективен план за елиминиране на хроничния хепатит В в България до 2030 г. съгласно глобалните цели на Световната здравна организация и да се обновят последните данни от лечението на пациентите от всички центрове в страната, които по-късно ще бъдат качени в онлайн платформата Polaris Observatory.
Събитието се осъществи с любезното съдействие на фармацевтична компания Анджелини. Един от членовете на Експертния борд, проф. Деян Желев от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“-София, даде специално интервю за читателите на Medical News.
Проф. Желев, съществува ли национален регистър на пациентите с хроничен хепатит В в България?
За момента такъв регистър няма, но е създадена стройна организация, чрез която позитивните за хепатит В пациенти да се насочват към експертните центрове в страната, които са 15 на брой. В тези центрове има необходимата апаратура и специалисти, които да лекуват по най-ефективния начин всички тези болни.
Какви са методите и стратегиите за супресия на хроничен хепатит В?
В световен мащаб има две възможности: едната е кратко интерфероново лечение, което води до добри резултати при ограничена група пациенти, които отговарят на дадени критерии и втората е дългосрочно потискане на вирусната репликация с помощта на нуклеот(з)идни аналози. Трябва да се отбележи, че и двата метода са достъпни за прилагане в страната и ние ги използваме ежедневно.
Какви са методите за лечение при налична ко-инфекция между хепатит В и хепатит D или суперинфекция с хепатит D?
Методът, който се използва в момента е прилагане на Interferon, но това в световен мащаб не дава добри резултати, защото отговорът към този препарат е нисък, въпреки това се работи усилено в търсенето на по-ефективно лечение.
Какъв е контингентът, които трябва да се подложи на ранна диагностика и превенция за хепатит В в България?
Това, което е залегнало в ежедневната ни практика е да се изследват така наречените рискови групи: венозните наркомани, работещите в системата на здравеопазването, пациенти, които са родени от майки, положителни за хепатит В, болни на хемотрансфузия, хемофилици и групата от хора, лишени от свобода.
Бихте ли ни разказали малко повече за сътрудничеството Ви със CDA и съвместния ви проект за хепатит С?
Това беше един изключително успешен проект, в които съумяхме да представим и съберем данни от цялата страна. Благодарение на усърдната работа на колегите, се създаде единен модел за лечение на хепатит С, който включва всички аспекти за постигането на оптимални резултати. Данните от проекта в България са публикувани в онлайн платформата на CDA – Polaris и могат да се видят на сайта им: http://polarisobservatory.org/polaris_view/hepC.htm
Лора Василева, Medical News
