Повишението на еозинофилния брой в плазмата е свързано с увеличен риск от екзацербации и по-голяма вероятност за повлияване от инхалаторни кортикостероиди при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), показва нов анализ.
Д-р Мона Бафадел и колектив от Оксфордския университет в Обединеното кралство анализират данните от три рандомизирани контролирани проучвания с будезонид-формотерол при 4, 528 пациенти с ХОББ и анамнеза за екзацербации и налични кръвни изследвания. Тяхната цел е да установят дали еозинофилният брой представлява надежден биомаркер за появата на обостряния на заболяването.
Сред лекуваните с формотерол, дългодействащ бета-2- агонист на екзацербации на ХОББ се увеличава паралелно с нарастването на еозинофилния брой, а именно от 0.5 обостряния годишно при 0.80млрд. клетки за литър.
Обратно, честотата на екзацербации при инхалаторни кортикостероиди, плюс будезонид и формотерол, е независима от еозинофилния брой.
При нива на еозинофилите над 0.10млрд. клетки за литър се наблюдава съществената редукция с 25% на обострянията при комбинацията будезонид/формотерол в сравнение със самостоятелното приложение на формотерол.
При множествен регресионен анализ става ясно, че еозинофилите от периферна кръв и пакето-годините изпушени цигари са независими прогностични белези за честотата на екзацербациите.
„Настоящият анализ повдига хипотезата, че еозинофилният брой може да се използва като надежден критерий за оценка на благоприятния ефекти от комбинацията инхалаторен кортикостероид/дългодействащ бетаадреномиметик вместо самостоятелното приложение на дългодействащ бетаадреномиметик при болни с ХОББ и е крачка напред в изработването на персонализиран план на лечение при това заболяване“, казват авторите в заключение.
Използван източник:
1. Bafadhel, Mona et al.Predictors of exacerbation risk and response to budesonide in patients with chronic obstructive pulmonary disease: a post-hoc analysis of three randomised trials The Lancet Respiratory Medicine , Volume 6 , Issue 2 , 117 – 126 DOI: http://dx.doi.org/10.1016/S2213-2600(18)30006-7
