Ефектите от дългосрочната употреба на марихуана върху сърдечно-съдовата система са неясни, тъй като наличната публикувана информация е недостатъчна, става ясно от нов системен анализ.

„В пресата циркулират редицата доклади, според които канабисът има някои сърдечно-съдови ползи или пък подобрява липидния профил. Въпреки това нашият доклад не намери достатъчно доказателства затези твърдения“, обясняват авторите. 

Анализът, публикуван на 23 януари в списание Annals of Internal Medicine, е извършен от д-р Дивия Рави и колектив от университета в Калифорния, Сан Франциско. 

„Изучаването на вредата, която нанася марихуаната върху човешкото здраве чрез експериментални изследвания не се счита за етично. Въпреки това авторите можем да изработим няколко мащабни обсервационни изследвания със същата цел.“, казва д-р Рави. 

Тази информация е много важна, тъй като нараства броя на правителствата, лекализиращи употребава на веществото. 

„Имайки предвид, че ръстът в употребяващите канабис се увеличава през последните десетилетия, е необходимо да се извършат надлъжни проучвания, които характеризират адекватно експозицията към растението особено сред населението на зряла възраст“, допълва тя. 

За целите на настоящото изследване е използвана информация, датираща от януари 1975г. до септември 2017г., в която влизат 24 обсервационни изследвания, от които 2 са интервенционални, а 9 са проспективни. 

От тях 13 разглеждат сърдечно-съдовите рискови фактори като хипергликемия, диабет, дислипидемия, обезитас като ефектите на канабиса върху диабета и дислипидемията не са достатъчно изяснени за да дадат еднозначно заключение.

Например, докато шест срезови проучвания предлагат наличието на полза от употребата на марихуана върху метаболизма, повечето са с малък обхват и оценяват само еднократна или лимитирана експозиция. 

Единайсет доклади се спират на сърдечно-съдовите ефекти, включително инфаркт на миокарда, инсулт, внезапна сърдечна смърт и смъртност по всякакви причини. Само едно проучване разглежда марихуаната като потенциален стимул за развитие на ИМ ивсъщност установява подобна зависимост на първия час след експозицията. 

Според д-р Рави и колектив въпросното изследване от 2001г. от Мителман и съавтори и включващо 3882 пациенти е акуратно проведено.