Епилепсия
Интересно проучване, публикувано в списание New England Journal of Medicine разглежда хирургичното лечение на рефрактерна на медикаменти епилепсия при деца и юноши. Общо 116 деца са подбрани на случаен принцип като се подлагат или на хирургия, или на медикаментозна терапия. След 12 месеца, 77% от участниците от групата след хирургично лечение нямат пристъпи в сравнение с 7% от тези във втората група.
Друго изследване, публикувано в същото списание анализира хистологичната находка при 9523 пациенти след хирургия по повод рефрактерна на лечение епилепсия. Най-честата причина за състоянието при възрастните е склероза на хипокампуса, докато при деца и юноши морфологичният субстрат е фокална кортикална дисплазия.
Множествена склероза
През изминалата година станахме свидетели на забележителен напредък в лечението на първичната прогресираща множествена склероза с окрелизумаб, действащ върху В-клетките. Изследването, озаглавено ORATORIO включва на случаен принцип 732 пациенти в две групи в съотношение 2:1, които получават окрелизумаб или плацебо. Авторите на изследването съобщават за изразено по-малка степен на ЯМР прогресия при пациентите на лечение с моноклоналното антитяло.
Спинална мускулна атрофия
Може би най-големия прогрес, постигнат през 2017г. е свързан с терапията при спинална мускулна атрофия в лицето на две проучвания- едното във фаза 2 върху нусинерсин, който е олигопептид, публикувано в Lancet, и другото- във фаза 3, публикувано в New England Journal of Medicine. Нусинерсин представлява т.нар. антисенс терапия. Плацебо-контролираното изследване, обхващащо 78 деца с инфантилна фирма на СМА доказва, че лечението с препарата води до намаляване с 50% на смъртността и ранното преминаване към апаратна вентилация.
Проучен е и друг подход, основан на еднодозова генна терапия, при която генът, кодиращ заболяването, е сменен с помощта на вирусен вектор. Проучването обхваща 15 пациенти и показва подобрение на двигателната дейност на участниците.
Болест на Паркинсон
Изследване, публикувано в сп. Science развива теорията за възможността да се повлияе върху образуването на алфа-синуклеин чрез изменение в кодиращия го ген. Това е постигнато първоначално в клетъчни култури, след това е тествано върху животни и накрая е проведено популационно-базирано проучване в Швеция.
Авторите изследват повече от 1000 съединения в клетъчната култура и откриват че бета 2 – адренорецепторите модулират експресията а синуклеина. Те намират пациенти на лечение с бета-блокери в шведска база данни и установяват, че приемащите пропранолол по повод артериална хипертония са с повишен риск от болест на Паркинсон. Обратно, вероятността за развитие на заболяването е по-малка при пациенти на лечение със салбутамол заради астма.
Друго проучване пък показва, че пациентите, подложили се на ваготомия вледствие на пептична язва на стомаха преди 20-50г. са с понижен риск от болест на Паркинсон, което повдига хипотезата, че патогенетичният фактор се придвижва по блуждаещия нерв към ЦНС и води до развитието на болестта.
Невро-онкология
В списание Lancet бе публикувано изследване, доказващо, че пациенти с 1p/19q анапластичен глиом се повлияват успешно, когато към стандартната терапия се добави темозоломид.
Инсулт
Изследването DAWN е фокусирано върху ефективността на тромбектомията през времевия прозорец от 6-тия до 24-тия час при внимателно селектирани пациенти с видимо засенчване при образна диагностика като резултатите са в полза на тромбектомията.
Нови перорални антикоагуланти
Няколко проучвания свидетелстват, че всякъв вид антикоагулантна терапия при пациенти с предсърдно мъждене би предотвратила дългосрочния риск за деменция.
Другият важен момент е, че най-накрая разполагаме с антидот за новите перорални антикоагуланти (НОАК). Идарусизумаб бе одобрен от американската Агенция по храните и лекарствата (FDA), а другият препарат, андексанет алфа, предстои да бъде одобрен скоро. И двата агента повлияват много бързо активността на дабигатран и инхибиторите на фактор Xa.
