На 15.12.2017г. в Шератон Хотел Балкан – София се проведе конференция, организирана от Angelini Pharma, посветена на първия пангенотипен режим, одобрен за лечение на пациенти с хепатит С (Epclusa, Gilead Sciences).

Лектори на събитието бяха председателя на Българското дружество по гастроентерология – проф. Крум Кацаров (ВМА), проф. Красимир Антонов (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“), доц. Йордан Генов (УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“) и д-р Иво Чакмаков (медицински консултант, Angelini Pharma). Проф. Кацаров даде специално интервю за Medical News.

Проф. Кацаров, какви са новостите в лечението на хроничния хепатит С?

Всъщност новостите са надграждане върху това, което вече имаме. Това е първия изцяло перорален еднотаблетен режим за лечение на пациенти с всички генотипове на хепатит С. Одобрен е, но за съжаление, поради някакви особености – лекарствения мораториум, има вероятност да не се осъществи въвеждането на този тип лечение в клиничната практика у нас от началото на 2018 г.

Това е особено важно за пациентите от специфичните групи, включващи релапсиращите пациенти, които няма с какво да покрием, както и тези с генотипове 2 и 3.

Генотип 3 е рядък за България, като е относително по-чест при пациенти със зависимости, които са основен източник на инфекцията. Именно тези групи не бихме могли да успеем да лекуваме добре при липсата на тези медикаменти.

Глобалните стратегии за елиминиране на хепатит С твърдят, че инфекцията трябва да бъде ликвидирана до 2030 г. Постижима цел ли е това за България, според Вас?

Да, това е постижима цел, при положение, че държавата изпълни своите задължения по темата. Защото проблемът вече не е на ниво отделния лекар или пациент. Там нещата са ясни – има пациенти, има лекари, има лечение. Тук става въпрос за организация, епидемиологични проучвания, скрининг, които всъщност държавата трябва да организира.

Необходима е държавна доктрина. Без нея не може да се случи елиминиране на хепатит С вирусната инфекция (HCV). Ако ние лекуваме около 500 пациенти с HCV на година, като това е един екстензивен пул, т.е. те идват сами, ние не ги търсим, можем лесно да стигнем до извода, че бройката не е толкова голяма на фона на 100 000 човека, за които се предполага че са с хепатит С в България. Няма да стигнем до ерадикация на HCV при тези 100 000, ако държавата образно казано, не ги намери.

Кога реално може да очакваме български пациенти да се лекуват с пангенотипен медикамент?

Аз съм оптимист в това отношение и смятам, че лекарственият мораториум в това направление няма да издържи дълго. Защото не е логично – тази програма е много ефективна и включените пациенти наистина се лекуват.

Постига се между 90 и 100% доказано излекуване при HCV пациенти с компенсирано чернодробно заболяване, независимо от генотипа. Виждаме излекувани хора, които се връщат в обществото като активни негови членове. Това е една успешна програма, с която всички се гордеят.

Кои са неизпълнените медицински нужди по отношение лечението на хепатит С у нас?

В България основният проблем, относно лечението на HCV, е този с епидемиологичните проучвания и скрининга на пациентите. Това са двете неща, които трябва да свърши държавата. Имаме достъп до медикаменти, предполагам, че и новият пангенотипен режим ще влезе в клиничната практика.

Имаме средството, имаме и подготвени специалисти, които да лекуват инфекцията. Както казах в моята презентация – ние лекуваме само върха на айсберга – 3 до 5 % от 100 000 … малко е.

Проф. Кацаров, Вие имате много опит в лечението на пациенти с хепатит С и зависимости, какви са предизвикателствата при комуникацията с тях?

По отношение на зависимите пациенти с хепатит С имаме абсолютно ясно изграден алгоритъм, в който участват психиатрите, защото те лекуват зависимостта. Ние, както в Холивуд, играем поддържащата мъжка роля.

Тези пациенти са добре подбрани, контролирани и обгрижени – физически и психически. Колаборацията между гастроентеролози и психиатри в случая играе ключова роля за успешния изход.

В предишното Ви интервю за Medical News споменахте, че през 2018 г. се планира международна конференция у нас на тема зависимости и чернодробни заболявания. Ще ни разкажете ли повече?

Да, така е, планираме регионална конференция за Югоизточна Европа. Ще поканим много хора. Все още сме в началото на подготовката, като засега имаме уверение, че това ще се случи.  Ще видим дали събитието ще се проведе средата на юни, чисто от организационна гледна точка.

Идеята е основният фокус да бъде върху зависимостите и чернодробните заболявания, като ще включим: алкохолна зависимост, наркотична зависимост, вирусни заболявания, алкохолен хепатит, стеатохепатит, връзката им с хепатоцелуларния карцином, чернодробната цироза и т.н., така че това е много богата тема, която ако успеем да реализираме, ще бъда много щастлив. Също така, ще бъдат дискутирани и интерферон-стимулираните гени (ISGs) при пациенти с HCV.

Румена Савова, Medical News