М. Манолова, Н. Манчорова, В. Стефанова, Д. Кескинова, И. Панайотов сп. Dental Magazine
Психологическото благосъстояние обикновено се свръзва с комбинация от позитивно емоционално състояние напр. щастие и функциониране с оптимална ефективност в индивидуалния и социален живот. Хората с високо психологическо благосъстояние съобщават, че се чувстват щастливи, способни, добре обезпечени, удовлетворени от живота.
Психологическото благосъстояние е важен компонент на здравето, който повлиява способността за учене и реализиране на максималния професионален потенциал.Това понятие се прилага широко в здравеопазването за оценка качеството на живот, свързано със здравето.То може да се използва при различни популации от пациенти, както и при здрави хора.
Голям интерес представляват промените в благосъстоянието и здравето по време на лечение и рехабилитация на различни заболявания. Пациентите с ментални проблеми, резултат от продължителен психологически стрес, са една от популациите, при която оценката на благосъстоянието заедно със по-специфични клинични тестове, показва степента на възстановяване.
Типични за стреса са полярни характеристики, защото той може едновременно да стимулира и мотивира студентите да разгърнат най-големите си възможности или да ги направи неефективни. Факторите, предизвикващи стрес (стресори) в денталните училища са мултифакторни.
Съвременният учебен цикъл изисква придобиване на различни умения, включително теоретични познания, клиничен опит и способност за междуличностна комуникация. Стресът води до ментални прояви: депресия, безпокойство,които влияят и върху физическото здраве. Те се свързват с употребата на алкохол, наркотици и понякога суицидно поведение. Затова все по-често целта на преподавателите е да осигурят позитивна атмосфера за студентите и да ограничат нивото на стреса.
Безпокойството на студентите води до лошо академично представяне и може да рефлектира върху практическата работа.Стресът от учебния процес може да се съчетае с вродения дистрес, характерен за схемата на поведение на всеки индивид. Това изисква прилагане на превантивни стратегии, които редуцират или елиминират стрес-източниците. Въпреки съществуващите разлики в учебните програми и влиянието на социални и демографски фактори,мнението на студентите за тяхното обучение се обединява около едно общо виждане.
Цел на настоящото проучване е да се изследва влиянието на стреса върху психологическото здраве на студенти по дентална медицина.
Материал и методи
В изследването са включени 104 студенти от трети курс на ФДМ – Пловдив. Въпросникът е анонимен. Съдържа 22 въпроса, които оценяват шест емоционални състояния: безпокойство, депресивно настроение, позитивно благосъстояние, самоконтрол, общо здраве, виталност. Отговорите на всеки въпрос се степенуват от 0 до 5 точки. Минималният брой точки е 0, а максималният – 110. Високият резултат показва високо ниво на психологическо здраве. За обработка на резултатите е използван дескриптивен анализ.
Резултати
Получените резултати показват добро ниво на психологическо здраве на студентите от трети курс. Най-голям брой от анкетираните са отговорили в диапазона 70-79 точки (n=25) и 60-69 точки (n=23) . По един от тях е показал най-ниско (0-9 т.) и най-високо ниво на психологическо здраве(100-110 т.). Близо 10% от студентите са събрали 90-99 т. , а в диапазона 80-89 т. са 19% от анкетирани (Фиг. 1).
Обсъждане
Получената средна стойност от анкетата, характеризираща психологическото здраве на студентите е 68,15 точки. Това отговаря на резултатите от друго подобно изследване, които показват средна стойност 68,63 точки. Субективното благосъстояние варира при отделните култури. Хората от колективни култури, като азиатските, показват по-ниско благосъстояние от хора от по-индивидуални култури, като САЩ, Западна Европа. Тази разлика може да произлиза от факта, че благосъстоянието се определя от самия индивид с неговите субективни чувства и вярвания.
Фиг. 1. Разпределение на респондентите по брой точки
Тези резултати са част от по-обширно проучване, което ще търси връзките между психологическото благосъстояние, нивата на стрес и здравето на студентите, в контекста на академичната среда и ученето. Според проведени изследвания менталното благосъстояние има протективна роля във връзката между стреса и физическото здраве. То дава възможност на индивида да живее ефективен живот, да изпитва удовлетворение и щастие.
Използваният въпросник за определяне на състоянието на психологическото здраве и благосъстояние е PGWBI (PsychologicalGeneralWell-BeingIndex). Той дава възможност на анкетираните да оценят психологическото си здраве чрез самооценка. Прилага се широко в клинични изследвания и епидемиологични проучвания за определяне на самооценката на психологическото здраве и качеството на живот. Той е създаден през шейсетте години на миналия век от Харолд Дюпюи, психолог в Националния център за здравна статистика.
Първоначалната форма е съдържала 68 въпроса за оценка на степента на „щастие” на американците или на потенциален психологически дистрес. Въпросникът е един от първите, който оценява в широк аспект качеството на живот със специален интерес към менталното здраве. Няколко години след това Дюпюи (HaroldDupuy),заедно с Джон Уеар (JohnWear)променят въпросника и финалната версия е с 22 параграфа. За първи път е публикуван цялостно през 1984 г. в „Assessment of Quality of Life in Clinical Trials of Cardiovascular Therapies“.
Приблизително 10 години по-късно индексът е представен в Европа. Адаптиран е на много езици и се прилага в различни страни под координацията на MAPIRESEARCH. Различните езикови версии могат да бъдат видени на уебсайта на МАPI.
Впоследните години нараства вниманието към нивото на психологическо благосъстояние при студентите. Стресът при тях рефлектира върху академичното представяне, като засяга способностите за учене и може да бъде предвестник за психологически проблеми по време на професионалния живот. Този проблем трябва да се възприема сериозно като се има предвид, че има отношение към грижата за пациентите и качеството на лечение.
Трудностите в обучението по дентална медицина са свързани с изграждането на умения за адаптация към физическо и психологическо натоварване. Анкетираните студенти посочват ниски нива на безпокойство и депресивно настроение, което свидетелства за добра адаптация към обучителната среда. Респондентите съобщават за високо ниво на самоконтрол, общо здраве и виталност.
Позитивното благосъстояние и потвърденото добро качество на живот дава допълнителна информация и за спецификата на нет поколението, към което приналежат студентите. Активни, комуникативни, социално-ангажирани и свързани в групи в непрекъснат контакт помежду си, са психо-социални характеристики на настоящото поколение студенти, които обясняват установеното от нас колективно блгосъстояние.
Изводи
- Студентите от трети курс показват добропсихологическоздраве.
- При повечето от тях стресът действа позитивно като стимулира креативността и енергията им.
- При натоварване, надвишаващо компенсаторните възможности на организма, седостига донегативни последствия за физическото и ментално здраве.
