От 2-ри до 5-ти ноември София бе домакин на XXVI Софийски дерматологични дни. Сред акцентите на събитието бе симпозиумът на фармацевтична компания АбВи на тема „Многоликият псориазис-оптимална грижа за пациента“. Модератори бяха проф. Любка Митева и председателят на Българското дерматологично дружество – доц. Гриша Матеев от УМБАЛ „Александровска“.
Интересен момент от форума бе презентацията на проф. Димитър Господинов, озаглавена “На фокус: системност и коморбидност при псориазис”
“Това е една необятна тема. Връзката между псориазиса и съпътстващите го заболявания (коморбидност) е един проблем, с който трябва да се съобразяват не само дерматолозите, но и колеги от други специалности”, заяви специалистът.
Той наблегна върху системността на заболяването и съчетаното протичане с други болести като изтъкна, че възпалителното чревно заболяване, наречено язвен колит се среща от 4 до 8 пъти по-често при псориатици. В същото време близо две трети от пациентите имат депресивни симптоми.
„Болните с псориазис са с повишен риск от сърдечно-съдови инциденти и внезапна сърдечна смърт и не е без значение това, че вече е доказана общата патогенеза между псориазиса и атеросклерозата”, разясни проф. Господинов.
За всеки един пациент е необходим индивидуален подход, за да може дерматологът да помогне както на него, така и на неговото семейство, изтъкна той.
Специалистът цитира клинично проучване, според което 71% от пациентите подобряват значително начина си на живот след започване на биологична терапия.
Проф. Господинов акцентира специално върху съвместното протичане на псориазиса и на псориатичния артрит и обясни, че характерен белег за бъдещо засягане на ставите е появата на промени в ноктите.
„Близо 8% от пациентите развиват нокътни промени преди да се покажат кожните.”, подчерта той и допълни, че нокътният псориазис може да протече самостоятелно.
Артрозните промени се появяват от петата до дванадесетата година от дебюта на заболяването като същевременно няма връзка между тежестта на псориазиса и появата на псориатичен артрит.
“До известна степен ако ние можем да предвидим развитието на артропатични лезии, можем чрез консултация с ревматолог да обърнем внимание на тези промени. Средно 6 месеца забавяне в диагностиката на псориатичния артрит може да доведе до тежки и понякога необратими ставни промени”, категоричен бе проф. Господиов.
Предвестниците на псориатричния артрит са точковидните нокътни лезии и т. нар. „псориатична корона”, подчерта той. Тя представлява характерни изменения по кожата на главата – червен обрив с излющване.
“Пациентите с нокътен псориазис са сред най-трудните, защото заболяването се вижда от пръв поглед и това води до трудна социална адаптация.”
Той се спря по-подробно на този характерен белег на заболяването уточнявайки, че делът на болните от псориазис с нокътно засягане възлиза на 50%. До 90% от всички псориатици могат да демонстрират нокътни лезии независимо от давността на заболяването.
“Самото засягане на ноктите не засяга тежестта на псориазиса, а при тези болни рискът от поява на артрит е три пъти по-голям. Допълнителен утежняващ фактор е фамилната обремененост”, уточни проф. Господинов.
По отношение на ролята на биологичното лечение проф. Господинов уточни, че то помага на пациентите с нокътно засягане още на 26-та седмица.
“Защо е важно при това заболяване да мислим и за сърдечно съдови инциденти? Това е така, защото е доказано, че те са по-чести при пациентите с псориазис. С над 200% е увеличен рискът за инфаркт на миокарда и исхемични мозъчни инциденти в сравнение с общата популация”, заяви още той.
Проф. Господинов цитира данни от Националната фондация “Псориазис” на САЩ, според които псориатиците живеят средно 4 години по-малко от общата популация на Земята.
Същевременно при приложение на биологични медикаменти рискът за сърдечно-съдови инциденти намалява два пъти, както и развитието на диабет тип 2, нарушения в липидния профил и артериална хипертония.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
