На 8-ми и 9-ти декември в хотел Рамада, София се проведе Третата национална конференция по хепатология, която имаше силно международно участие. Над 300 гастроентеролози, педиатри и патолози бяха обединени около основната тема на събитието – „Автоимунни чернодробни заболявания“. Специално интервю за официалния медиен партньор на Конференцията даде проф. Крум Кацаров, председател на Българското дружество по гастроентерология.

Добър ден, проф.Кацаров. За поредна година Национална конференция по хепатология привлича голям интерес. Бихте ли ни споделили впечатленията си до момента?

Конференцията вече е утвърден стандарт. Тя се провежда вече трета година, като следваме установения формат винаги да започваме с младите специалисти. Това е една много важна сесия, в която те представят проектите си, които се обсъждат и стават прекрасни дискусии, където се представят различни гледни точки, като по този начин младите колеги могат да видят темата си от различни ъгли и да получат ценни съвети.

За първи път на конференцията има и секция „педиатрия“, а през октомври по време на Националната конференция по гастроентерология отново имаше секция за детски болести. Това може би е началото на една по-добра колаборация между гастроентеролозите, занимаващи се с деца и тези с възрастни.

Да, точно така е. Това е политика на Дружеството, с цел да привлечем гастроентеролозите педиатри, защото всъщност, когато тези деца с хронични заболявания излязат от тяхната възрастова група идват при нас. Именно затова е хубаво първо да има някаква приемственост, второ ние, въпреки че сме гастроентеролози, не познаваме всички особености на детските заболявания, невинаги сме наясно с проблемите в детската група. Така че тази колаборация е много добра и смятаме да я задълбочим, като може да създадем нова секция в Дружеството.

Ще споделите ли плановете на Българското дружество по гастроентерология за 2018г.?

През 2018 г. има Национален конгрес, за който обмисляме да бъде в средата на месец юни. Също така, като проект сме решили да направим една регионална конференция за Югоизточна Европа, касаеща темата за зависимостите и чернодробните заболявания, като ще включим всички варианти – алкохолна зависимост, наркотична зависимост, вирусни заболявания, алкохолен хепатит, стеатохепатит, връзката им с малигнените заболявания и т.н.

Реално планираме една много сериозна конференция. Засега организацията върви добре, като очакваме да получим и подкрепа от Европейското дружество за изучаване на черен дроб (EASL), което получихме и за настоящата конференция.

Декември месец догодина вероятно пак ще организираме настоящото събитие във вид на хепатологична монотематична конференция, като темата, около която се гравитира е черният дроб и екстрахепатални заболявания, т.е. как другите заболявания се отразяват на черния дроб и съответно как чернодробните заболявания влияят върху заболяванията на другите органи и системи.

Какво е мястото на ехографията в гастроентерологията и според Вас на достатъчно високо ниво ли е ултразвуковата диагностика у нас?

Ние сме уникални в това отношение в добрия смисъл – това е едно от нещата, в които сме добри и уникални, защото в повечето страни на Европа, гастроентеролозите не са ехографисти – те не работят с ехограф, а използват помощта на рентгенолози.

При нас се получава чудесно съчетание на специалисти, които работят с апаратура и това позволява да сме бързи в диагностиката, да се ориентираме много бързо и в много неща. Ехографията е добре поставена в България – имаме ехографията като диагностичен метод, ехографията като операционен метод , като инвазивен метод, но така или иначе базисната ехография е изключително добре застъпена в България.

Каква е прогнозата след трансплантация на черен дроб при различните контингенти пациенти? Как протича реално дългосрочното наблюдение над тези пациенти?

Прогнозата е добра. Преживяемостта в групите 1-ва година, 3-та година и 5-та година е много висока, около 75% – 80%. Тази година направихме и 10-годишна статистика, където преживяемостта е около 80%, което е добър показател, абсолютно сравним с европейските.

При нас основния проблем е с донорите, имаме 120 трансплантации за период от 12 години, което е малко количество, но отразява специфичните проблеми на страната по намиране на донори. Като чисто трансплантологичен резултат, резултатите са много добри във всичките групи.

Програмата за трансплантация върви отлично, има обучени екипи от специалисти, остава проблемът с намирането на донори, което е въпрос на организация. Например Хърватия допреди 5 години беше като нас, а в момента е на първо място в света. Така че има върху какво да се работи за в бъдеще.

Д-р Петра Василева, Medical News