Експертният клуб по икономика и политика изготви изследване върху положителните ефекти от провеждането на прогенерична политика в рамките на групата на сартаните.
В периода 2006-2016 г. се наблюдава растящо търсене
на генерични лекарствени продукти от тази група, което при непроменен дял на реимбурсация от 25%, позволява постигане на по-ниски разходи, както за домакинствата, така и за НЗОК, на фона на растящо потребление. Това се дължи както на конкуренцията
– през 2009 г. НЗОК реимбурсира 11 лекарствени продукта, а през 2016 г. те са 81, така и
на потребителските нагласи.
В зависимост от допусканията в анализа потенциалните спестявания от провеждането на прогенерична политика варират в широки граници между 2% и 35% от годишния разход за реимбурсация на НЗОК за лекарствени продукти от групата на сартаните.
Анализът
показва, че при непроменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните лекарствени продукти от тази група в диапазон от 2 до 106% от годишните разходи на НЗОК за реимбурсирането им.
Допълнителното фискално пространство, което подобна политика отворя, може да се използва и за увеличаване на процента на реимбурсация, който в момента е 25%, като по този начин би се намалило финансовото бреме върху домакинските бюджети.
Нещо повече – въпреки че реимбурсацията от НЗОК е 25%, тя се изчислява върху референтната цена за съответната група, а не върху пазарната цена на отделните медикаменти. Така например реимбурсираната от НЗОК сума за лекарствени продукти
от групата на сартаните през 2016 г. е в размер на около 3,4 млн. лв., а потребителските доплащания – около 19,6 млн. лв.
По този начин реимбурсната сума реално представлява
около 15% от общия годишен разход, докато потребителите доплащат останалите 85%.
Разходите само за оригинални лекарства възлизат на около 3,4 млн. лв. – 3 млн. лв. за потребителите и 360 хил. лв. за НЗОК през 2016 г. Провеждането на прогенерична политика може да понижи тези разходи до 957 хил. лв. за потребителите и до около 318
хил. лв. за НЗОК.
Това е понижение на общите разходи с над 62%, като разходите за потребителите намаляват с над 68%, а тези на НЗОК – с около 12%.
Накратко –
прогенеричната политика може да спомогне за намаляване на потребителските разход с над 60%.
На база на екстраполация е изчислено, че ако сега имаме налице предимствена употреба на генерици, то спестяванията за пациентите през 2016 г. ще бъдат над 2 млн. лв, а за 2017 г. – над 2,4 млн.
От направения анализ могат да се направят няколко заключения:
Генеричното навлизане допринася за съществени спестявания на средства както от страна на потребителите, така и от страна на НЗОК.
1 спестен лев от разходите за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от около 5,70лв. спестяване при потребителските доплащания.
Конкуренцията в лекарствената група на сартаните води до:
o увеличение на избора на медикаменти – през 2009 г. се реимбурсират 11 лекарствени продукти, а през 2016 г. те са 81;
o ежегодно понижение на среднопретеглената им цена;
o Ръст на достъпа до лекарствени продукти –годишното потребление през 2016 г. е над 16 пъти по-високо в сравнение с 2005 г.
Спестените разходи на НЗОК могат да се използват както за ограничаване на ръста на лекарствения ѝ бюджет, така и за увеличаване на процента реимбурсация в съответната лекарствена група.
Провеждането на прогенерична политика обаче зависи от някои предпоставки като:
Провеждане на информационни кампании сред потребителите, включително създаване на онлайн апликации с информация за цените, нивата на реимбурсиране ефикасността, безопасността, качеството и взаимозаменяемостта между всички
оригинални и генерични лекарствени продукти според тяхното международно непатентно наименование;
Задължение за лекари и фармацевти да информират потребителите за стойността на предписаното лечение, както и за възможните алтернативи;
Провеждане на обучения за лекари и фармацевти за ефектите от провеждането на прогенерична политика.
Въвеждане на електронна рецепта и завършване на усилията за въвеждане на електронно здравеопазване;
