От 2-ри до 5-ти ноември в столицата се проведоха XXVI Софийски дерматологични дни. Един от акцентите на събитието бе симпозиумът на фармацевтична компания АбВи на тема „Многоликият псориазис-оптимална грижа за пациента“. Модератори бяха проф. Любка Митева и председателят на Българското дерматологично дружество – доц. Гриша Матеев от УМБАЛ “Александровска”.
По време на симпозиума проф. Евгения Христакиева, началник Клиника по кожни и венерически болести в УМБАЛ “Ст. Киркович“ – Стара Загора представи перспективите пред лекуваните с биологични медикаменти пациенти в рамките на презентацията “Дългосрочна ефективност на биологичната терапия”.
“По принцип ефектът от лечението на псориазис е много силен отначало и след това постепенно намалява, което е още едно разочарование за псориатика, че не сме намерили панацея за неговата болест”, изтъкна проф. Христакиева. Тя цитира данните на датско проучване, разделящо участващите пациенти с псориазис на такива с предходно проведена биологична терапия и на т.нар. “наивни” за медикамента болни (нелекувани до момента за биологични агенти).
“Установява се, че всъщност при анти-TNF alfa медикамента, наречен adalimumab, има много по-голям процент продължили лечението пациенти. При “наивните” участници терапията се задържа 59 месеца, което е повече от предходно лекуваните.”
Всъщност причините за задържане на лечението варират значително, а прогностични фактори са възрастта, пола и психосоциалните фактори.
“Пациентите с псориазис не се придържат към лечението по няколко причини: недоволство от резултатите, нежеланите лекарствени реакции, неудобството от приложението чрез субкутанни инжекции и разбира се икономическите пречки. “
Средната продължителност на биологичната терапия до нейното прекратяване варира между 12 и 20 месеца, допълни проф. Христакиева, цитирайки голямо многоцентрово кръстосано проучване обхващащо 1095 пациенти от 10 дерматологични практики в САЩ.
“Кои са начините за продължаване на лечението? Сред тях са активната комуникация, подсещането по телефона на пациента, наличието на сестра, която да помогне с приложението на инжекцията. Общо взето основният фактор и най-важен играч в тази схема е дерматологът- той трябва да контролира, да наблюдава и да следи своя пациент, защото той има доверие в него.”
По отношение на контрола на заболяването и целите на лечението проф. Христакиева подчерта, че полиморбидността и системния характер на заболяването изискват по-внимателно проследяване.
“Защото едно хронично заболяване като псориазиса може да доведе до неоптимално лечение, разочарование и оттам липса на ефект или риск от нежелани лекарствени реакции. “
“Важен е и психосоциалният фактор, защото качеството на живот на тези пациенти не е никак добро, те са изолирани и имат проблеми както с комуникацията, така и с работата си.”, наблегна Христакиева.
Лечението трябва да се избира въз основа на индивидуален подход, а изборът на мултидисциплинарен екип от страна на лекуващия дерматолог е много важен.
“Контролът на заболяването в реални условия, както и съгласно нашия Български консенсус гласи, че когато PASI* е над 75 (тоест намаление на PASI скорът със 75 пункта), тогава схемата на лечение продължава със същия биологичен медикамент. Когато PASI е между 50 и 75, тоест има подобрение на псориазиса имаме или успех, или продължаване на схемата, или преминаване към неуспех на лечението, когато не е достигнато 50% по PASI. Тогава преминаваме към корекция на дозата и на интервала на дозирането, промяна на медикамента и на приложението, както и на персонализиране на терапията”.
“По отношение на Humira (adalimumab) ние тръгнахме към оптимизиране на дозата и мисля, че е крайно време Касата да одобри финансирането, защото в повечето случаи ние наблюдаваме един много добър резултат”, поясни проф. Христакиева.
Превключването на терапията се обсъжда, когато опитите за оптимизиране не са успели. Комбинираната терапия е много дискусионна тема и дерматолозите прибягват към нея само в краен случай поради липса на данни от клинични проучвания за нейната ефективност, наблегна тя.
“Комбинацията между биологичните медикаменти не се препоръчва поради риск от имуносупресия и инфекции”, обясни проф. Христакиева и цитира Европейския консенсуси, според който комбинирането на биологичен медикамент с метотрексат е със слаба степен на препоръка.
Българската дерматологична школа има голям принос в изследването на лекарствените взаимодейства с биологичните медикаменти при лечение на псориазис, каза проф. Христакиева и допълни че комбинацията на тези лекарства с ACE-инхибитори, използвани за лечение на артериална хипертония не е желателна поради активирането на кининовата система и нейното въздействие на псориатичните лезии.
“В заключение бих искала да кажа, че точно това своевременно откриване и премахване на факторите от нас, чрез контрол и наблюдение, допринася за добрия отговор спрямо биологичната терапия и дава възможност за запазване на дългосрочната ефективност.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
*PASI се представя като цифрова стойност от 0 до 72, която отразява степента на еритем (Е), инфилтрация (I), десквамация (D) и площта на засягане (A) в четири области от човешкото тяло: глава (h), трункус (t), горни (u) и долни крайници (l).
Степента на еритем, инфилтрация и десквамация се оценява с точки от 0 до 4, а процентът на засегнатата площ се оценява с точки от 0 до 6. Тъй като главата, горните крайници, трункусът и долните крайници отговарят съответно на 10%, 20%, 30% и 40% от телесната повърхност, то PASI се изчислява по следната формула:
PASI = 0.1(Eh+Ih+Dh)Ah + 0.2(Eu+Iu+Du)Au + 0.3(Et+It+Dt)At + 0.4(El+Il+Dl)Al
Колкото по-висока е стойността на PASI, толкова по-тежко е състоянието. Терапевтичният ефект се измерва с процентно намаление на PASI. За постигане на клинично значим резултат от лечението с даден продукт в клинични проучвания най-често се цели намаление на PASI със 75% (PASI 75). Съществуват обаче убедителни доказателства, че редукцията на PASI с 50% (PASI 50) също се смята за клинично значима.
