Доц. д-р Тошо Ганев дм1, 2, д-р Валерий Дулгеров1, д-р Ивелин Абушев1, Милена Нанкова2, гл. ас. Катя Генова2; 1 МБАЛ Св. Анна – Варна, Клиника по урология; 2 Медицински университет Проф. д-р П. Стоянов – Варна; Списание МД
Първичният карцином на женската уретра е рядко заболяване – около 0.02% от всички карциноми при жени и по-малко от 1% от всички урологични тумори при жени (1). Най-често срещан е във възрастта 50-60 години. По-голяма честота се установява при жени от европеидната раса (2).
Етиологичните фактори, свързани с развитието на уретрален рак при жените, включват левкоплакия, хронично възпаление, карункули, полипи, дивертикули на уретрата, раждане, човешки папиломен вирус или други вирусни инфекции.
Произходът на уретралния аденокарцином остава неясен. Най-често клиничната картина се изразява с дизурия, уретрорагия, обструктивни уринарни симптоми, перинеални болки, хематурия, уринарна инконтиненция, уретро-вагинални фистули.
При жените, плоскоклетъчният карцином е най-честия хистологичен вид – 70% от всички случаи. Преходноклетъчните карциноми (20%) и аденокарциномите (8-10%) са следващите най-често срещаните видове уретрални тумори (3, 4).
Първичният аденокарцином на женската уретра е неоплазма, изхождаща от парауретралните жлези, а преходноклетъчният и плоскоклетъчният карцином произхождат от уретралния епител.
При развитието си, карциномът на женската уретра инвазира съседните органи. Метастазира късно в лимфните възли и в отдалечени органи.
Представяме случай на уретрален аденокарцином на проксималната уретрата при 44-годишна жена, която се представи с безболезнено уретрално кървене. Биопсията доказа аденокарцином на уретрата. Коремната и тазовата компютърна томография (КТ) с контраст не установиха метастази.
След прилагане на частична уретректомия, пациентката е свободна от заболяването вече повече от пет години.
Представяме и друг рядък случай на муцинозен аденокарцином при 52-годишна жена. Магнитно резонансното изследване визуализира тумор около цялата уретра и двустранни метастази в ингвиналните лимфни възли. Хистологичното изследване установи, че се касае за муцинозен аденокарцином.
Проведена бе предна тазна екзентерация и двустранна лимфна дисекция, последвани от химиотерапия. След 12-месечно проследяване, пациентката няма локален рецидив или далечни метастази.
Представяме и случай на жена на 70 години с оплаквания, датиращи от няколко месеца, свързани с инициална хематурия (уретрорагия), дизурия, обструктивни уринарни симптоми, уриниране с усилие и перинеални болки. Болната е открила туморната формация при самоизследване чрез палпация в областта на уретрата. Пациентката е с хистеректомия по повод на миома на матката.
При физикалното изследване се установи полипоидна формация, с размери 4-5 cm, пролабираща през меатуса на уретрата, без увеличени ингвинални лимфни възли ( ).
Лабораторните изследвания са в норма, урина: белтък (+), седимент: 7-8 левкоцити; 5-6 еритроцити; бактерии. Трансвагиналната ехография на уретрата показва добре отграничено хетерогенно огнище с увеличен кръвен поток. Със спешно хистологично изследване (гефрир) се доказа аденокарцином на уретрата.
Извърши се парциална уретректомия до здрава тъкан. При уретроцистоскопията не се установиха данни за инфилтрация в пикочния мехур.
Хистологичното изследване показа умерено диференциран аденокарцином с инвазия в периуретрален мускулен слой, pT2 Nx M1 G2.
След постоперативен период без усложнения и двудневна хоспитализация, пациентката бе изписана с препоръки за извършване на гръдна, коремна и тазова КТ с цел проследяване и стадиране. Насочена бе към онколог за химио- и лъчетерапия.
Муцинозният аденокарцином на женската уретра е рядък – намерихме описани само 26 случая в международната литература (6, 7). В началото на развитието си, туморът е добре локализиран (с вид на папилом), в по-късните стадии може да се наблюдава гъбеста маса, лесно кървяща при допир.
Малките, повърхностни, дистални тумори на уретрата, могат да бъдат лекувани с ексцизия на дисталната уретра. При напредналите стадии се препоръчва комбинация от оперативно лечение, химиотерапия и лъчетерапия (самостоятелно или в комбинация) (8, 9, 10).
За повече информация, посетете сайта на Списание МД – www.spisaniemd.bg
Използвани източници:
1. Srinivas V., Khan S. Female urethral cancer – an overview. Int Urol Nephrol 1987; 19: 423-427
2. Салтиров И. Тумори на уретра, Клинична урология, 404-406, 2004
3. Ouzaid I., Hermieu J., Dominique S. et al. Management of adenocarcinoma of the female urethra: case report and brief review. J Urol. 2010; 17: 5404-5407
4. Gheiler E., Tefilli M., Tiguert R. et al. Management of primary urethral cancer. Urology 1998; 52: 487-493
5. Reis L., Billis A., Ferreira F. et al. Female urethral carcinoma: evidences to origin from Skene’s glands. Urol Oncol. 2011; 29: 218-223
6. Chen Y., Epstein J. Primary carcinoid tumors of the urinary bladder and prostatic urethra: a clinicopathologic study of 6 cases. Am J Surg Pathol. 2011; 35: 442-446
7. Ney C., Miller H., Ochs D. Adenocarcinoma in a diverticulum of the female urethra: a case report of mucous adenocarcinoma with a summary of the literature. J Urol. 1971; 106: 874-877
8. Meis J., Ayala A., Johnson D. Adenocarcinoma of the urethra in women. A clinicopathologic study. Cancer. 1987; 60: 1038-1052
9. Tanaka H., Masuda Н., Komai Y. et al. Primary adenocarcinoma of the female urethra treated by multimodal therapy. Hinyokika Kiyo. 2009; 55: 43-46 (на японски)
10. Awakura Y., Nonomura M., Itoh N. et al. Adenocarcinoma of the female urethral diverticulum treated by multimodality therapy. Int J Urol. 2003; 10: 281-283
