Ендоскопската терапия е ефективна алтернатива на хирургичното лечение при болни с хранопровод на Барет и интрамукозен карцином, както и при тези с високостепенна дисплазия, показват резултатите от ново изследване.
Неинвазивният метод представлява терапия от първи избор в момента в случай на Баретов хранопровод с високостепенна дисплазия, каза д-р Раджеш Кришнаморти от медицинския център “Вирджиния Мейсън” в Сиатъл. Въпреки това все още няма достатъчна информация за ефективността на процедурата при болни с това състояния и интрамукозен карцином, отбеляза той.
Степенната прогресия на хранопровода на Барет- от липса на дисплазия през нискостепенна дисплазия и високостепенна дисплазия, през интрамукозен рак до аденокарцином, ” дава много възможности на за терапевтична намеса”, обясни изследователят.
Д-р Кришнаморти представи резултати от международно многоцентрово проучване, сравняващо ендоскопския с хирургичния метод по време на тазгодишния Световен конгрес по гастроентерология провел се от 13 до 18 октомври в Орландо, Флорида, като проучването спечели награда в категорията “Изследвания на хранопровода”.
Авторите анализират данните на 276 пациенти с хранопровод на Барет като 70 от тях имат интрамукозен карцином, а 206 са с високостепенна дисплазия. Всички участници преминават през ендоскопия в един от десетте обхванати центъра в Австралия, Европа и Съединените щати. Средната възраст на популацията е 66г., като 84% са мъже, а средната дължина на сегмента с Баретова лезия е 6cm. Честотата на пълно отстраняване на интестиналната метаплазия- първичният резултат, не се различава между двете групи (84% при карцинома и 90% при дисплазията, р=0.62).
Честотата на пълна ерадикация на дисплазията, тоест друга първична цел, също не се различава съществено (84% и 90%; р= 0.77).
“Сред тази голяма кохорта от пациенти с хранопровод на Барет, ефективността на ендоскопското лечение на интрамукозн ия карцином е сравнима с тази при високостепенната дисплазия”, обясни д-р Кришнаморти.
След пълно отстраняване на интестиналната метаплазия няма особени разлики в честотата на репалса на езофага на Барет при групата с карцином и тази с дисплазия (44% и 35%; р = 0.21).
Обсервационният характер на изследването и изключването на участниците, чиито данни биват изгубени по време на проследяване, са отбелязвани от авторите.
“Езофагектомията е изключително неблагоприятна процедура. Ето защо доказателствата, че консерватичното лечение на интрамукозния карцином е толкова успешно колкото това на високостепенната дисплазия, дава големи надежди и е стъпка напред”, заяви д-р Дейвид Бьоркман от унивеститета в Юта, Солт Лейк Сити, който е президент на Световната организация на гастроентеролозите.
“Има много нюанси в това лечение и много от техниките на ендоскопската терапия биват усъвършенствани в експертните центрове преди да бъдат приложени масово. Това е добра и смислена стъпка и по този начин имаме възможност да се развиваме”, обобщи д-р Бьоркман.
