Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се състоя Националната конференция по гастроентерология. Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News.
По време на конференцията бе обърнато голямо внимание на терапията на възпалителните чревни заболявания (IBD) и по-специално на приложението на биоподобните медикаменти.
По този повод проф. Рафал Филип от университетската болница към университета в Жешов, Полша и Проф. д-р Зоя Спасова от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, София споделиха опит и добри практики в лечението на IBD.
Проф. Филип подчерта огромното значение на биологичните медикаменти за лечението на умерено тежките до тежките форми на възпалителните чревни заболявания и отбеляза че през 2013г. Комитетът по медицинските продукти, прилагани при хора на Европейския съюз одобри приложението на първите два биоподобни медикамента.
Проф. Филип цитира регистрационните проучвания PLANET-RA и PLANET-AS, които съпоставят ефективността и поносимостта на референтния Infliximab и неговия биоподобен еквивалент Remisma, според които двата медикамента са с еднакъв терапевтичен ефект и профил на безопасност.
„В момента на регулаторно одобрение липсваха данни от проучвания за ефекта биоподобния инфликсимаб при лечението на болестта на Крон и улцерозния колит. Разрешени бяха всички показания, валидни за референта на база екстраполация”, заяви той.
Според постмаркетинговите проучвания (26 на брой), публикувани до този момент, няма съществени разлики между двата медикамента по отношение на индукцията в терапията, поддържащото лечение, нежеланите реакции и образуваните срещу лекарствата антитела.
По отношение на имуногенността на биологичните и биоподобните препарати, той изтъкна, че Infliximab и Adalimumab са най-имуногенните антагонисти на тумор некрозис фактор алфа (TNF – алфа). Същевременно Проф. Филип показа данни от проучвания, показващи, че степента на образуване на антитела срещу инфликсимаб зависи обратнопропорционално на приложената доза и намалява, ако се провежда успоредно лечение с имуносупресори.
Първата програма, включваща биологично лечение на болест на Крон и улцерозен колит в Полша е в периода 2005-2008 г., като тогава са били валидни тесни критерии, ограничаващи приложението при много пациенти. През 2008 се въвеждат т. нар. Диагностично-свързани групи. Чрез тази програма се позволява приложението на инфликсимаб при деца с болест на Крон и лечение с инфликсимаб и адалимумаб при възрастни с болест на Крон. По късно обхватът на програмите се увеличава и с въвеждането на биоподобния медикамент Remsima през 2014 се добавя и диагнозата Улцерозен колит. Стартирането на специализирани терапевтични програми, както и реимбурсирането на биоподобния инфликсимаб (~30% по ниска стойност на лечение) дават възможност за приложение на биологична терапия при все повече пациенти. През 2017 г. само в IBD центъра на Клиниката по гастроентерология към Университетската болница в Жешов на биологично лечение са 87 пациента (62 на биоподобен инфликсимаб и 25 на адалимумаб)
По-нататък Проф. Филип показа данни от постмаркетингово наблюдение (POL IBD Study), проведено в неговата клиника. Според него 79% от болните с ХВЧЗ отговарят напълно или частично на терапия с Ремсима (инфликсимаб), докато 21% не се повлияват.
По-достъпната цена на тези медикаменти в сравнение с референтните, позволява да бъдат обхванати повече пациенти. Същевременно са нужни и по-нататъчни проучвания, които да потвърдят, че профилът им на безопасност е сходен с този на оригиналните препарати.
На свой ред проф. Спасова представи отворено проспективно изследване на Университетската болница в Осло, фокусирано върху преминаването от оригиналното лекарство Remicade към биоподобното Remsima.
„Remsima е първото биоподобно моноклонално антитяло, което бе утвърдено за приложение във всички индикации на оригиналния медикамент.” изтъкна тя и допълни, че индикации за приложение на биоподобното лекарство са заболявания от гастроентерологията, ревматологията и дерматологията.
Целта на проучването, представено от проф. Спасова е да се изчисли делът на пациентите, останали на лечение 6 месеца след превключване към биоподобен медикамент.
“Всички пациенти са били на Remicade за поне 10 месеца преди смяната на лечението”, отбеляза тя.
В проучването са участвали 143 пациент (99 с болест на Крон и 44 с Улцерозен колит).
Не са наблюдавани значими промени в активността на улцерозния колит, (оценена по PMS) и болестта на Крон (по HGBI ) след преминаването от Remicade към Remsima.
Биохичните показатели CRP, фекален калпротектин и хемоглобин също не се променят след превключване на Remsima.
Плазмените нива на медикамента остават в терапевтичните граници.
Антитела срещу лекарството се откриват при пет пациента, включително двама пациенти, с откриваеми ADA преди суича. При последните антитела не сe откриват по-късно по време на проследяването.
Проф. Спасова представи резултати и от проучване, фокусирано върху ефекта на биоподобния инфликсимаб върху лигавичното оздравяване при болни с улцерозен колит, проведено в 3 Унгарски и един Чешки IBD центъра.
В изследването участват 63 пациенти с улцерозен колит (24 с остра форма и 39 с хронична рефрактерна активност), лекувани с CT-P13 индукционна терапия (най-малко 3 инфузии).
Делът на пациентите с клиничен отговор, ремисия без стероиди и излекуване на лигавицата без стероиди на 14-та седмица след индукция с биоподобен infliximab (CT-P13) е съответно 82,5%, 47,6% и 47,6%.
В групата на респондерите средната стойност на общата оценка по Mayo е 2,28 (при изходно ниво 9,47). Първични нон-респондери са 11 пациенти (17.5%) като трима от тях са били на анти-TNF терапия в миналото: двама са получавали референтен инфликсимаб и един е бил на адалимумаб. Нито един от пациентите с първичен неотговор не е развил ADA (антитела срещу лекарството).
Безстероидното излекуване на лигавицата се оказва по-често при стероид-резистентни пациенти, приети в болница за обостряне, отколкото при амбулаторни пациенти с хронична активност (51,3% срещу 41,7%).
Плазмените нива са били значително по-високи при пациенти, с лигавично оздравяване или безстероидно такова, отколкото при пациенти, които не са постигнали ендоскопска ремисия.
„При изследване на корелацията между терапевтичния лекарствен мониторинг и интензификацията на терапията с infliximab, е установено, че участниците с нива на антитела 200 ng/ml не отговарят на оптимизацията на дозата на infliximab, докато всички пациенти с ниски нива на infliximab <2 mg/l и нива на антитела <200 ng/ml отговарят на интензификацията”, подчерта проф Спасова.
Като основен извод тя отбеляза, че Терапията с Remsima (CT-P13) е доказано ефективна при ХВЧЗ при сходна имуногенност с тази на референтния препарат.
Откриването на антитела срещу медикамента само по себе си не определя резистентност към терапията. Много вероятно е, дори при наличие на ADA в началото на терапията, в хода на лечението тези антитела да се негативират или ефектът им да бъде преодолян при интензификация на дозата (в случай на необходимост).
Предишна експозиция към инфликсимаб повишава вероятността за образуване на антитела и намалява тази за отговор на лечението, каза в заключение проф. Спасова.
Д-р Ана-Мария Младенова, Medical News
