Между 5-ти и 7-ми октомври в Пловдив се състоя Националната конференция по гастроентерология под егидата на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ). Сред основните акценти в конференцията бе презентацията на доц. Пламен Пенчев от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ на тема „Исхемични увреждания на червата“.

„Мезентериалната исхемия представлява остра редукция на кръвоснабдяването на червата и бива остра и хронична“, обясни доц. Пенчев.

В основата на острата мезентериална исхемия лежи атеросклерозата и доказателство за това е, че 6-10% от аутопсираните имат повече от 50% стеноза на поне една от мезентериалните артерии.

Важно е да се отбележи, че пациентите с чревни нарушения от исхемичен тип не претърпяват ангиографии. Голяма част от получилите исхемия на колона са асимптоматични, докато тези с тънкочревна са със изразени симтоми, подчерта доц. Пенчев и допълни:

„Общо взето острата мезентериална исхемия, засягаща тънкото черво е обект на хирургията, тя е труден диагностичен проблем.“

Ако оклузията е продължила по-малко от 12ч. и няма некроза на чревната стена, то тогава смъртността е до 25%, но в случай че има оклузия за над 24ч. леталитетът надвишава 90%, обясни той.

Доц. Пенчев обърна особено внимание на алгоритъма на поведение при хронична мезентериална исхемия и оценката на риска и подчерта, че особено рискови пациенти са тези с постпрандиална болка и загуба на тегло.

„Исхемичният колит е най-честата проява на исхемия на колона и засяга най-вече левия му сегмент“, заяви доц. Пенчев.

Той обърна внимание на исхемичния колит, причинен от лекарствени средства- главно такива причиняващи съдов спазъм като дигоксин, контрацептиви, алдостерон.

„Важно в диференциално-диагностично отношение е, че исхемията на колона е със сегментно разпределение при запазен ректум. Освен това, винаги влиза в съображение при диагностициране на пациент с IBD.“, обясни доц. Пенчев и допълни, че при поставяне на диагноза би трябвало първо да се прибегне към компютърна томография, а контрастно изследване се избягва. Ендоскопските находки са насочващи, но не и диагностични.

„Според AGA-консенсуса от 2015г. лабораторната находка трябва да се използва като предиктор за тежестта на исхемията на колона“, подчерта той.

За повече информация вижте цялата презентация на доц. Пенчев:

Д-р Ана-Мария Младенова

Божана Димитрова