Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се състоя Националната конференция по гастроентерология. . Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News.

В рамките на научния форум проф. Росен Николов от УМБАЛ Св. Иван Рилски“ представи презентация на тема „Стомашна полипоза и МАЛТ лимфом-диагноза и поведение“.

„Стомашните полипи обикновено се установяват при гастроскопия и обикновено не дават оплаквания. Впреки това диагнозата, поведението и прогнозата са важни, защото някои от тях малигнизират.“, обясни той.

В България през последните години полипите станаха един вид епидемия и в някои болници 100% от гастроскопиите завършват е полипектомии, а за причината за това се въздържам от коментар, допълни проф. Николов.

„При пациенти с единични малки полипи трябва да се вземат биопсични проби или да се извърши полипектомия за хистологична оценка. Ако образуването е над 10мм, полипектомията е задължителна, тъй като щипковата биопсия може да пропусне  дисплазия или ранен рак.”, каза той и допълни:

„При пациенти с множествена полипоза най-големите полипи трябва да се отстранят, а от останалите да се вземат достатъчно биопсии. При широкобазираните се препоръчва ендоскопска мукозна резекция с цялостна хистологична оценка на лезията.”

Нещо, което често се подценява е оценката на околната лигавица след полипектомията, подчерта проф, Николов.

„Гастритът трябва да се оценки по валидирана система и най-вече по система за оценка на риска от стомашен карцином  на базата на степента на антрална и корпусна атрофия като най-разпространена е т. нар. OLGA система и се прилага в САЩ.”, каза още той.

„Хиперпластичните полипи са 75% от полипите в страните с висока честота на H. pylori и често са безсимптоми. Може да има прояви на кървене и обструкция при достигане на големи размери.”

„За избягване на малигнизация, всички полипо над 0.5см трябва да се отстраняват”, наблегна проф. Николов.

Той обърна особено внимание на фундусно-жлезните полипи, често срещани както като спорадична форма, така и при фамилните полипозни синдроми.За разлика от аденомите, тези полипи рядко прогресират до карцином, дори ида са съчетани с ФАП, изтъкна проф. Николов.

Той се спря още на морфологията, ендоскопската характеристика и рискът за малигнизация на стомашните аденоми, невроендокринните тумори, възпалителните фибриноидни полипи и лимфома на стомаха.

„30%-40% от всички екстранодални локализации на лимфома са именно в стомаха, като най-чест е MALT- лимфомът, който е относително доброкачествен. Нискостепенният MALT-лимфом е категорично свързан с инфекция с H. pylori.“, наблегна проф. Николов.

„Образът на MALT-лимфома не винаги е характерен, затова се правят проследяващи ендоскопии с множествени биопсии“, допълни Николов.

За повече информация вижте цлата презентация на проф. Росен Николов: