Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се състоя Националната конференция по гастроентерология. . Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News.
Един от акцентите на събитието бе презентацията на проф. Борислав Владимиров от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, в рамките на която той разясни новостите в диагностиката, скрининга и лечението на хранопровода на Барет.
„През 2016г. в САЩ и през 2017г. в Европа се изготвиха нови консенсуси, по които ние трябва да се съобразяваме при лекуване болните с хранопровод на Барет“, обясни проф. Владимиров и допълни:
„Дефиницията на Баретовия хранопровод варира в зависимост от изискването за наличието на интестинална метаплазия.“
„Баретов хранопровод е заместването на която и да е част от нормалния плосък епител с цилиндричен, който се вижда ясно ендоскопски и е потвърден хистологично, бе дефиницията но 2008г. От тогава са въведени три значими промени от двете асоциации (американската ACG- American College of Gastroenterology и европейската EAGEN – European Association for Gastroenterology, Endoscopy and Nutrition)”, разясни прод. Владимиров.
„Първата е дължина на лигавичната лезия >1см проксимално от горната езофагеална връзка. Втората- биопсия за доказване на Баретов езофаг не се взима от нормална Z-линия или Z-линия с ендоскопски промени под 1см. Цилиндричен епител до 1см или неправилната Z-линия, т.нар. специализирана интестинална метаплазия на гастроезофагеалната връзка е доказана в до 20% от лицата без симптоми.Има еднаква честота при здрави и болни и не е свързана с Баретовия хранопровод. „
„Що се отнася до ендоскопската доагноза на заболяването според американците трябва да се предприемат поне 8 биопсии, плюс една биопсия на 1см отезичето. Според Европейската асициация е необходимо да се вземат проби от всички видими лезии.”
„Третата съществена промяна е в определянето на дължината на Баретовия езофаг- съобщазно единни критерии от Прага класификацията от 2006г.”, допълни той.
Проф. Владимиров наблегна и на момента на предприемане на повторна ендоскопия, особеностите на ендоскопския скрининг и вероятността за прогресия в карцином на хранопровода.
„Според американските колеги скрининг за хранопровод на Барет не се препоръчва при всички пациенти с ГЕРБ. Показан е при пациенти с хронични симптоми на ГЕРБ повче от 5 години и множество рискови фактори. Ние европейците казваме ендоскопски скрийнинг за Барет при всички случаи с рефлуксни симптоми не е оправдан.“, наблегна проф. Владимиров.
Цялата презентация на проф.Владимиров вижте тук:
Д-р Ана-Мария Младенова и Божана Димитрова, Medical News
