В периода 28.09-01.10.2017 в хотел „Фламинго“ на к.к. Албена се проведе Национална конференция по нефрология, организирана от Българското нефрологично дружество.

Председателят на организацията проф. Емил Паскалев даде специално интервю за Medical News относно събитието, бъбречното засягане при васкулити, употребата на биологични терапии в нефрологията и зачестялата диагностика на редките заболявания у нас.

Проф. Паскалев е водещ нефролог и началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в УМБАЛ „Александровска“ – София. Той ръководи и Катедрата по нефрология на Медицинския университет – София.

Проф. Паскалев, бихте ли ни разказали повече за Дружеството по нефрология?

Дружеството по нефрология е отдавна създадено, когато специалността възниква 1972 година със заповед на тогавашния министър. След което малко по-късно се създават и първите катедра и клиники по нефрология. Дружеството се оформя 70-те години и оттогава непрекъснато върви напред. Историята в кратки аспекти – председателите на дружеството преди мен са били уважавани наши учители и водещи нефролози за съответните периоди.

Какви традиции носи със себе си конференцията по нефрология?

Конференцията е ежегодна и се състои през есента. Тя обобщава опита за изминалия период и дава новостите, част от които са осъществени вече и в България. Например последният симпозиум, който е в областта на много специфично лечение на васкулити, засяга особен контингент от високорискови пациенти, включително с риск от загуба на живота.

Тези неща се представят и обогатяват, като се прилагат нови методики в диагностиката и предимно в областта на терапията на различни заболявания.

Бихте ли назовали част от новостите от тазгодишната конференция?

Новостите са свързани с новите биологични единици, с които ще започнем лечението на редки болести. В нефрологията допреди 3 години имаше само едно, а сега вече редките заболявания са три. Във връзка с някои от тези болести влизаме с проекти, с които се надяваме да спечелим, за да въведем скрийнинг и диагностика и да подготвяме доказаните пациенти за лечение, което вероятно ще направим в края на тази година до началото на другата. Това е проект на Дружеството с доста клинична и практически насочена дейност.

А относно темата за васкулитите – до каква степен са застъпени те в терапевтичните грижи на нефрологията?

Васкулитите са много рядко заболяване, което е системно и е обект на ревматологията. Те дават полиорганни увреждания и когато ангажират бъбреците, това увреждане изпъква на преден план и тогава болните биват винаги наши пациенти.

Макар редки, васкулитите са много трудни за лечение и с голям риск от загуба на бъбречната функция. Затова, те са във възможностите на клиниките по нефрология да се справят с проблематичните пациенти, а не в стандартни отделения по нефрология в болници.

В последно време навлизат все повече биологични терапии, Вие работите ли с тях?

Да, при редките болести ние работим изцяло с биологични терапии. Те се използват след бъбречна трансплантация и в областта на нефрологията като цяло. Втората дисциплина, в която е вкарано биологично средство, е нефрологията; първата в исторически аспект е ендокринологията с инсулина. На второ място е еритропоетинът за лечение на ренална анемия, което се използва и до ден днешен. Има и доста други биологични терапии при нас.

Какво е бъдещето на тези биологични терапии у нас?

Ще навлизат все повече. Ще променят характеристиката на очакваните резултати – коренно по-добри, отколкото при употребата на небиологични терапевтични средства. Това е според мен бъдещето на медицината.

Как в България се лекуват васкулитите?

С биологични средства, но и не само – също и с конвенционални средства, да кажем химически молекули. Биологичните средства са въведени от няколко години в лечението така, както по целия свят. Има някои особености, но във всяка страна фигурират такива. Ние имаме желание това лечение да стане по-отворено за пациентите.

Всяка година отбелязваме ръст на обхванатите пациенти, което е много добре. Тоест, все повече от тези, които се нуждаят, са обхванати, докато преди 2-3 години това беше проблем.

Какво бихте посъветвали всички млади колеги нефролози?

Нефрологията е медицинска наука и специалност, която се развива много бурно. Тя има няколко широки полета: едни от тях са много авангардни, консервативно лечение, лечение с органна трансплантация, лечение с изкуствен бъбрек. Нашите характеристики на клинична дейност в тези области се различават доста.

Един нефролог, който би могъл да обхване всичките области, трябва да е доста добър и да има наистина голям контингент от пациенти. Това е по силите само на специализираните нефрологични клиники и то не на всички.

Антония Генова, Medical News – Варна