Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се проведе Националната конференция по гастроентерология. Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News. Прочетете обзор на конференцията ТУК.
Специално видео интервю за Medical Newsдаде председателят на БДГЕ, проф. Крум Кацаров от ВМА.
Проф Кaцаров, бихте ли споделили Вашите впечатления от конференцията?
Тази година разделихме проявите на Дружеството по гастроентерология на три- първа беше ендоскопската част (BULENDO), акцентирана изцяло върху техники, иновации. Бяхме под егидата на Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ESGE) и имахме общо шест участници с които работихме заедно в рамките на два дni и предавахме на живо.
Фамилната ни сбирка, тоест Националната конференция сега, разисква въпроси, които са отнесени към проблемите в България- вирусни хепатити, патология на пакнреаса, ГИТ като цяло. През декември ще имаме една много тематична хепатологична конференция, посветена на автоимунните чернодробни заболявания, където ще има лектори чуждени.
Така че задачата на конференцията беше да се фокусира по-скоро върху проблемите в България. Например какво се случва с хепатитите като тагретна група, тъй като навлязоха много нови терапии, какви са резултатите, които излязоха, личният ни опит, пречuпен през нашата призма, трябва ли да променяме нещо в тази насока.
Това бих казал, че е една работна среща, защото е много интерактивна, дава възможност за разговор, за обсъждане, за дебати, за въпроси и целта ни е да излязат някои полезни решения за обшността като цяло.
Какви дейности планира Дружеството по гастроентерология през 2018г.?
През 2018г. предстои Конгресът по гастроентерология, който се провежда веднъж на четири години. Искаме хепатологичната компонента да бъде много сериозно представена на това събитие.
Планираме да направим едно регионално събитие, чийто мащаб да бъде Източна Европа, по отношение на зависимите пациентите с хепатит С и В. Това е една специфична група, за която се предполага, че за в бъдеще ще бъде основният резервоар специално за хепатит С инфекцията. Тази група е интересна, защото лечението е трудно и е специфична заради отношението на обществото към тези хора, които са леко стигмирани.
Ще бъде интересно като опит ако успеем на убедим Европейската асоциация за изучаване на черен дроб (EASL) да ни предостави възможност за организиране на международна среща.
Къде се намира България на картата на европейската гастроентерология?
Ако става въпрос за хепатитите, където навлезе едно ново лечение, ние стоим учудващо добре. От цялата Източна Европа, а и от Централна, нашата страна е единствената, в която няма лимит на лечението, тоест има достъп без ограничение по отношение на фиброзата и други съпътстващи заболявания до лечението. По този показател се съотнасяме към развитие страни в Западна Европа.
Иначе като цяло, бих казал, че гастроентерологията не е добра. И няма как да бъде с ресурса, който се влага в нея, като остойностяването на проблемите, което е икономически проблем не само при нас, а в целия медицински сектор.
Според Вас трябва ли специализантите по гастроентерология да имат и специалност по вътрешни болести?
Мен ако питате – да, защото гастроентерологията надгражда голямата специалност вътрешни болести. Трудно е, ние минахме по този път, трудно е да специализираш вътрешни болести, след това гастроентерология, времето се удължава. Но според мен това те прави по-комплексен.
Няма как да изолираме част от т. нар. интерна и да направим малка специалнст без да познаваме голямата. Така мисля, въпреки че това мнение не е много популярно.
Какво бихте посъветвали младите си колеги?
Най-общо казано, да учат с удоволствие. Това са млади хора, переспективите пред тях са други, системата е отворена, светът е отворен. Могат да ходят, да гледат, да се връщат, да бъдат иновативни. Имат такива условия и всичко зависи от тях, никой няма да им даде нищо наготово.
Вижте цялто видео интервю с проф. Крум Кацаров:
Репортер: Божана Димитрова
Камера: Теодора Касемияр
