Преди броени дни приключи ХV Международен конгрес по колоректална хирургия, който се проведе между 5 и 8 октомври в к.к. Златни пясъци и събра стотици хирурзи и гастроентеролози от цялата страна. 

Разговаряме с д-р Георги Желев, специалист по обща хирургия в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, относно основните акценти от конгреса, представената от него презентация и важността на колаборацията между хирурзи и гастроентеролози 

Д-р Желев, кои бяха основните изводи за клиничната практика от ХV Международен конгрес по колоректална хирургия?

Основнитят извод за съжаление не е клиничен. Той е, че младите хирурзи драстично намаляват. Дори и по времето на министър Гайдарски, което се помни с трите нулеви години за специализация и по моето мнение е един от най-тежките периоди за младите лекари, имаше повече млади колеги на научните форуми. Това разбира се е в контекста на общото обезкървяване на медицинската гилдия и е обект на друга дискусия.

От клинична гледна точка може да се каже, че българската медицина и в частност хирургия се стреми да поддържа нивото, заложено от водещите държави. Българските пациенти имат възможността да получат качествено и съвременно хирургично хирургично лечение и на родна земя.

Имаме центрове, в които хирургията е на много високо ниво и процедурите се изпълняват по всички правила на изкуството. Добре е тези центрове да бъдат официално референтни и да налагат „модата”, когато говорим за голямата жлъчно-чернодробна, панкреасна хирургия, колоректалната, лапароскопската хирургия в по-широкия смисъл на думата (изключвам стандартните лапароскопски операции, които са станали „златен стандарт” и се прилагат във всяко хирургично звено разполагащо с лапароскопска апаратура), ендоскопската хирургия (от вече доста години се говори за ТЕМ – трансанална ендоскопска микрохирургия, която постепенно разширява показанията и обхвата си).

Бихте ли ни разказали за основните акценти и изводи от Вашата презентация?

Нашата презентация беше върху една оперативна процедура, която определено не е хирургично ежедневие. Това е т. нар. ресторативна проктоколектомия, която ние извършваме по лапароскопски път.

Индикациите за това заболяване са фамилната аденоматозна полипоза и улцерозния колит. Операцията предполага премахване на целия колон и ректума, формиране на „пауч” от терминалния илеум и илеопаучаноанастомоза. Обикновено операцията завършва  с протективна илеостома, която в рамките на 1-2 месеца се затваря отново по хирургичен път. Процедурата е технически сложна, времеемка и изискваща добро апаратно обезпечаване, но дава възможността за пълен контрол на заболяването и едно добро качество на живот при пациенти, които до преди по-малко от 30 години са били обречени да живеят или със заболяването си и характерния онкологичен риск (за ФАП пенетрантността е 100%, което прави болестта облигатна преканцероза) или с дефинитивна илеостома.

Другият абсолютно задължителен реквизит е добрата екипна работа, като тук нямам предвид само себе си и д-р Емил Костадинов, като представители на хирурзите, но и гастроентеролозите, анестезиолозите (защото това е една продължителна операция, често при доста увредени и субкомпенсирани пациенти) и не на последно място опитна операционна сестра.

Ние представихме досегашният си опит, като това което отчитаме е, че въпреки описаните по-горе характеристики на операцията, успяваме да я прилагаме с ниска честота на усложнения. Пациентите ни са с добро качество на живот, бързо възстановяване на нутритивния статус, BMI, корекция на анемичния синдром, малка честота на дефекациите, добра компетентност на аналния апарат и липса на анална инсуфициенция и нещо което е особено важно, тъй като се касае за млади пациенти – никакви полови и уринарни смущения.

Операцията може да бъде видяна на нашия канал в Youtube:

Каква трябва да е комуникацията между гастроентеролозите и коремните хирурзи у нас?

Безспорен е факта, че работата в екип е с много по-добри резултати. Гастроентерологията и коремната хирургия са толкова свързани, че в някои свои подразделения границата почти липсва.

Ще взема повод от въпроса и ще спомена, че д-р Иван Лютаков от нашия Клиничен център по гастроентерология към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” изнесе доклад на същия конгрес именно в тази насока. Представи случай на комбинирана ендоскопска резекция под лапароскопски контрол на голям вилозен полип в колон десценденс и симултанна лапароскопска дясна хемиколектомия за карцином на цекума.

По този начин на една 80 годишна жена бе съхранен един голям сегмент от дебелото черво, тъй като преди това й е било предложена субтотална колектомия. Бих казал, че това е елементарен пример на това как се постигат отлични резултати с минимален разход на енергия. За целта обаче трябва да има насочено мислене и познаване на детайлите и диагностично-терапевтичните модалности както в гастроентерологията, така и в хирургията.

Като казвате: „каква трябва да е комуникацията между гастроентеролозите и хирурзите у нас”, бих се ограничил до това „у нас” да означава само нашия клиничен център. Прекалено клиширано е да кажа, че работата е тясносвързана, но ще го направя. Всяка интервенционална гастроентерологична процедура е вид операция и е натоварена с някаква честота на усложнения, които изискват хирургия. От друга страна определени хирургични усложнения или пропуски могат да бъдат коригирани с помощта на гастроентерологията. Не малко са и заболяванията, които благодарение на гастроентерологията могат да избегнат хирургията.

В това отношение у нас работим много добре, защото имаме удоволствието да сме функционално и административно свързани. Има естествено и какво още да се желае. Според мен все още нямаме ясен консенсус по отношение на това кога един пациент с IBD да срещне хирурга. И ако за болестта на Крон това са усложненията на заболяването, то при улцерозния колит нещата не стоят по този начин, тъй като един пациент с усложнен УК в условията на спешност ще получи операция която няма да му предложи желаното качество на живот и ще се наложи да се извърши на повече етапи. Това са дискусионни въпроси, които са трудни за решаване и изискват наистина съвместна работа и обективните мнения на експертите в двете специалности.

Д-р Ана-МАрия Младенова, Medical News