Между 5-ти и 7-ми октомври в Гранд хотел Пловдив се проведе Националната конференция по гастроентерология. Организатор на събитието беше Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография (БДГЕ), а официален медиен партньор – Medical News.

На конференцията присъстваха около 500 лекари от цялата страна и то не само гастроентеролози, а и хирурзи, педиатри, радиолози и патолози. Силно впечатление направи фактът, че аудиторията беше пълна на повечето лекции и презентации, а голяма част от участниците бяха млади лекари, което демонстрира силната популярност на специалността и светлото бъдеще на гастроентерологията в страната.

„Пожелавам на младите гастроентеролози упоритост и знания, които да надграждат, за да могат да бъдат горди, че при следващата ни среща, те ще успеят да покажат прогрес в своите умения“. Така се обърна към младите си колеги проф. Борислав Владимиров, ръководител на Клиничен център по гастроентерология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ (очаквайте интервю).

Първият ден на Конференцията беше посветен на следдипломната квалификация на гастроентеролозите, като основен фокус бяха инвазивните процедури в гастроентерологията. Редица случаи бяха предавани на живо от УМБАЛ „Каспела“: ендоскопска ретроградна холангиопанкретография, папилотомия, полипектомии и др.

„В програмата на конференцията се стремим да поддържаме обичайния баланс между практически и теоритични постановки. Изключителен интерес за аудиторията предизвикаха демонстрациите на „живо” на интересни казуси, ендоскопски и други инвазивни техники, прилагани в гастроентерологията“, сподели специално за Medical News председателят на БДГЕ – проф. Крум Кацаров, ВМА (очаквайте видео интервю в Medical News).

След демонстрациите за първи път в страната беше представена най-новото ръководство в областта на чревните заболявания – „Болести на дебелото черво“ на доц. Кадиян и проф. Михова. Авторите раздадоха напълно безплатно и с автограф голям брой копия на всички желаещи.

В края на деня беше проведена и среща на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България, които решиха, че IV Национален конгрес на младите гастроентеролози ще се проведе на 30 и 31 март 2018 г, като мястото още подлежи на обсъждане.

Вторият ден започна със сесия по хепатология, на която модератори бяха проф. Чернев, проф. Желев и доц. Ханджиев. В центъра на вниманието по традиция бяха лечението на хроничния хепатит С и В, както и хепатоцелуларния карцином. Новостите при лечението на хепатит С е наличието на пангенотипни лекарства, действащи ефективно при пациенти с всички 6 генотипа на HCV. Целите на хепатолозите са насочени не само към ефективното лечение, но и към ранната диагностика, като целите на Световната здравна организация в тази насока са 30 % от инфектираните с HBV и HCV да са наясно с техния статус до края на 2020, а 90 % до 2030.

В края на сесията внимание беше обърнато и на генетично обусловени чернодробни заболявания – болест на Уилсън, хемохроматоза, алфа-1-антитрипсинов дефицит, кистична фиброза и др.

„Това са добре познати заболявания, за които няма много нови данни – последните такива са от 2011 г. Целта на презентацията е да накараме колегите да включат и тези болести в деференциалната си диагноза в ежедневната практика, за да подобрим диагностичната си точност“, сподели лекторът доц. Владимир Андонов от УМБАЛ „Каспела“.

Следващата сесия беше посветена на заболяванията на тънкото и дебелото черво, на която модератори бяха проф. Стойнов, доц. Маринова и доц. Пенчев. В началото на сесията бяха обсъдени диагностичните възможности, индикациите и противопоказанията на капсулната ендоскопия. В рамките на три различни доклада за първи път пред българска аудитория бяха представени и новите диагностични критерии за синдрома на раздразненото черво (СРЧ) – Критериите Рим IV.

„В тях основният диагностичен симптом е абдоминалната болка. Вече приемаме, че даден пациент има СРЧ само ако има болка и то с честота поне веднъж седмично, която не се облекчава след дефекация и е свързана с промяна в честотата и формата на изхожданията. Абдоминалният дискомфорт вече не влиза в критериите за СРЧ”, обясниха доц. Пламен Пенчев и д-р Радислав Наков от ИСУЛ.

Доц. Пенчев представи и един от най-интересните доклади по време на цялата Конференция – „Съдови заболявания на червата“.

„Намаляване на хемоглобина, албумина и наличие на метаболитна ацидоза са предитктори за тежък исхемичен колит. При суспектна исхемия на колона  е нужно да се направи КАТ с венозен и орален контраст – за оценка на разпределението и фазата на исхемичния колит“, сподели доц. Пенчев.

Бившият председател на БДГЕ, проф. Симеон Стойнов от Токуда представи доклад относно диагностиката и лечението на синдрома на късото черво, а проф. Искрен Коцев от УМБАЛ „Св. Марина“-Варна запозна аудиторията с темата „Дебелочревна дивертикулоза и дивертикуларна болест“.

„75% от случаите с дивертикулоза протичат безсимптомно, а 25% като дивертикуларна болест. Дивертикулозата нараства по честота с възрастта, като почти 50% от хората над 60 г, имат дивертикули. В 80% се разполага в сolon sigmoideum и по-рядко в сolon descendens и другите раздели на дебелото черво.“, разясни проф. Коцев.

В последния ден на Конференцията, денят започна със сесия за заболяванията на хранопровода, стомаха и панкреаса, с модератори проф. Владимиров, проф. Николов и доц. Мирчев.

„Най-добрите резултати от ендоскопската терапия при Баретов хранопровод се постигат при премахване на промените на лигавицата чрез ендоскопска мукозна резекция (ЕМР). При плоските лезии се препоръчва радиофреквентн аблация (РФА), която е подходяща и при леко и тежко-степенната дисплазия и интрамукозния рак. РФА не трябва да се прилага рутинно при пациенти с Барет без дисплазия“,  обясни проф. Владимиров.

Проф Кацаров представи най-новия европейски консенсус за диагноза и лечение на хроничния панкреатит (HaPanEU) от 2017 г., а проф. Николов изнесе доклад на тема „Стомашна полипоза и МАЛТ лимфом – диагноза и поведение“. Д-р Петко Карагьозов демонстрира на колегите си опита на своя екип при лечението на кистични панкреасни формации.

По време на симпозиум посветен на възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ), доц. Пенчев за пореден път изтъкна ролята на фекалния калпротектин като основен и най-точен маркер за проследяване на пациентите с тези заболявания. За първи път в страната бяха цитирани и точни стойности над които можем да предположим настъпване на релапс при пациенти с улцерозен колит (УК) и болест на Крон (БК) в ремисия.

„При активно проследяване се оказва, че 60% от пациентите с ВЧЗ релапсират в рамките на 2 години. Покачване на стойностите на фекален калпротектин над 90 микрогр/гр може да предскаже реалпса до 2 масеца с 83,3 % чувствителност и 82,9% специфичност при пациентите с УК. При БК стойности над 155 микрогр/гр предсказват релапс в следващите 2 месеца с 91,7 % чувствителност и 94,6 % специфичност.“, коментира пред Medical News данните от дисертацията си д-р Радислав Наков

Последната сесия на Конференцията беше посветена на детската гастроентерология, в която бяха обсъдени диагностичните и терапевтичните проблеми по отношение на възпалителни чревни заболявания в детска възраст (д-р Байчева), прогресивната фамилна интрахепатална холестаза (д-р Кофинова) и новостите в диагностиката и лечението на Н.pylori при деца.

„Тройната терапия се счита за златен стандарт при лечението на инфекцията (PPI+Амоксацилин +кларитромицин и/или метронидазол или Де-нол+Амоксацилин+метронидазол) и е доказала своята ефективност за ерадикация на H. Pylori. Продължителността  на лечение трябва да бъде 10-14 дни, а резистентността към антибиотиците е важен фактор за успеваемост на лечението.“, обясни д-р Петьо Хаджийски от СБАЛДБ „Проф. Д-р И. Митев“.

На церемонията по закриване бяха отличени и най-добрите постери на Конференцията, като комисията по оценяване беше в състав проф. Искрен Коцев (УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна), доц. Йордан Генов (ИСУЛ), доц. Иванка Маринова (МУ-Плевен) и доц. Красимир Андонов (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“).

Ето и наградените:

Първо място: Доц. Владимир Андонов и сътр., УМБАЛ „Каспела“ – Пловдив – „Еластография в реално време за оценка на чернодробната фиброза при пациенти с хроничен вирусен хепатит“ – награда 900 лв

Второ място: Д-р Мария Петкова и сътр., УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – „Клиничен случай на пациент с трансплантиран бъбрек, HCV и рабдомиолиза“ – награда 500 лв

Трето място: Д-р Петко Карагьозов и сътр., Аджъбадем Сити Клиник – болница Токуда – „Дигитална холангиоскопия и лазерна литотрипсия при лечението на други конкременти в жлъчните пътища“ – награда 300 лв

„Националната конференция по гастроентерология премина изключително успешно. Искам много да благодаря на домакините ни от Пловдив в лицето на доц. Владимир Андонов – бяхме истински отбор по отношение на организацията. Искам да благодаря и на моя екип и най-вече на Златина Станкова, която свърши огромна част от работата“, така закри Конференцията проф. Крум Кацаров, председател на БДГЕ.

Той покани гастроентерологичната общност на предстоящата ІІІ Национална конференция по хепатология на 8-9 декември 2017 г. в хотел Рамада, гр. София. На събитието ще присъстват редица водещи чуждестранни лектори, които са в основата на съвременните консенсуси и проучвания в областта на хепатологията.

Божана Димитрова и Теодора Касемияр, Medical News