Трима американци – Джефри Хол, Майкъл Розбаш и Майкъл Йънг, са носители на тазгодишната Нобелова награда за медицина и физиология, която се присъжда всяка година от Нобеловия комитет в Каролинския институт в Швеция. Изследователите получиха признанието заради работата им по изясняване механизма на т.нар. биологичен часовник.
Хол, Розбаш и Йънг изолират ген, кодиращ протеин, който се акумулира през нощта но се разгражда през деня. Промени в ритъма на този метаболизъм вероятно играят голяма роля за развитието на редица заболявания, както и за проблемът с приспособяването към различните времеви пояси, наблюдаван например при пилотите на самолети.
„Значението на денонощният ритъм се вижда навсякъде и повлиява на функцията на буквално всяка тъкан в човешкия организъм.„, съобщава д-р Розбаш от Харвардския медицински институт.
Ето защо учените разработват теорията, че главният мозък притежава нещо като централен часовников механизъм, контролиращ денонощни промени в телесната температура и артериалното налягане.
„Стигнахме до извода, че ние, човешките същества всъщност сме циклично функциониращи създания и е почти невъзможно да намерим клетка, която не се подчинява на този своеобразен часовник“, обяснява д-р Йънг.
Работата на тримата лауреати започва през далечната 1984г., когато Хол и Росбаш работят съвместо в университета „Рокфелер“ по изолирането на ген, наречен „перодичен“, контролиращ цикандия ритъм на плодовите мушици. Още тогава те откриват кодирания протеин, чията концентрация в серума се променя в хода на денонощието.
Според тях този белтък блокира репликацията на „периодичния ген“, но за да има такова действие, той трябва да достигне до ДНК-структурите в клетъчното ядро, което на този етап се е считало за невъзможно.
През 1994г. обаче Йънг открива втори ‘часовников“ ген, който нарича „безкраен“ и доказва, че кодираният от новия ген „безкраен“ белтък се свързва с „периодичния“ белтък и заедно навлизат в клетъчното ядро. По-нататък той идентифицира и трети ген, „двойновременен“, който изглежда контролира честотата на физиологичните осцилации в за 24-часовия период.
Ерин О’Шия от медицинския инситут „Хауърд Хюз“ обяснява, че по този начин тримата учени дават обяснение на реакциите на живите организми към промяната в осветеността на околната среда.
Биологичният часовник повлиява на хранителните ни навици, на режима сън-бодърстване, освобождаването на хормони и артериалното налягане, а т. нар. „хронобиология“ има огромно значение за човешкото здраве. Разстройствата в циркадния ритъм са свързани със заболявания като болестта на Алзхаймер, депресия, хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието, затлъстяване и диабет.
Йънг допълва, че в момента се провеждат изследвания, според които спазването на здравословен режим на хранене, сън и бодърстване е от основно значение за постигането на дълголетие.
Най-вероятно никой не е считал тримата изследователи да бъдат тазгодишните лауреати поради това, че носителите на Нобеловата награда за медицина са пословично трудни за предсказване.
По време на пресконференция, член на Комитета по награждаване съобщи, че щом е казал на Росбаш добрата новина за неговото награждаване, той е отвърнал с „Сигурно се шегувате“. През цялата 116-гдодишна истоия на наградите, Комитетът никога не е предоставял на широката публика списък с кандидат-лауреатите, а броят на считаните за заслужили признанието е много голям и доста спекулативен.
