Дългосрочната употреба на противодиабетния медикамент метформин би могла да повиши риска от невродегенеративни болести при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗД-тип 2), показват резултатите от ново проучване.
В рамките на кохортното изследване, проследяващо около 9300 участници със ЗД-тип 2 в Тайван за период до 12г. , става ясно, че рискът за развитие на болест на Паркинсон или Алцхаймерова демендия е повече от двоен при приемащите метформин в сравнение с неприемащите.
В допълнение, рисковетесе увеличават при нарастване на дозата и продължителността на терапията. Резултатите са представени по време на 13-тата Международна конференция за болестта на Алцхаймер и Паркинсон във Виена, Австрия през март 2017г.
Интересното в случая е, че резултатите са в противоречие с данните от други проучвания, показващи, че метформинът има протективен ефект по отношение на развитието на невродегенеративни заболявания.
„Някои изследвания съобщават за позитивна прогноза, докато при други резултатите са противоречиви“, обяснява д-р Уи-Чун Куан от университета в Тайпе, Тайван. По тази причина авторите на настоящото проучване решават да анализират събрани от тях данни.
Те изследват медицинските документи на пациенти със ЗД-тип 2 от здравноосигурителната база данни на Тайван, включително и 4651 случаи с предписан метформин и още 4651 контроли, който не приемат медикамента (р<0.001).
След преизчисляване спрямо фактори като възраст, пол и тежест на диабета „кумулативната заболеваемост от болест на Паркинсон и деменция се оказва значително по-висока сред кохортата на метформин“ на 12-тата година, отбелязва д-р Куан.
Table 1. Прогноза при лекувани с метформин срещу нелекувани
| Прогноза | Заболяемост (%) | Отношение на рисковете (95%доверителен интервал) |
| Болест на Паркинсон | 6.85 vs 2.78 | 2.27 (1.66 – 3.07) |
| деменция | 11.5 vs 6.7 | 1.66 (1.35 – 2.04) |
| Алцхаймерова деменция | 1.64 vs 0.83 | 2.13 (1.20 – 3.79) |
| Съдова деменция | 1.64 vs 0.69 | 2.30 (1.25 – 4.22) |
Освен това прогнозата става по-тежка при по-високи дози и по-дългосрочен прием на медикамента, особено ако е предписан в доза над 240g за повече от 300 дни.
Table 2. Comparison of Metformin Use Duration vs Nonuse
Табл. 2 Сравнение между употребявали метформин (за период от време) срещу неупотребявали
| Риск | Заболеваемост (%) | Отношение на рисковете(95% доверителен интервал) |
| За болест на Паркинсон | ||
| <180 дни | 5.90 | 1.77 (1.17 – 2.68) |
| 180 – 300 дни | 4.30 | 1.46 (0.90 – 2.37) |
| 300 – 400 дни | 6.05 | 2.20 (1.47 – 3.28) |
| ≥400 дни | 14.3 | 4.49 (3.06 – 6.58) |
| За деменция | ||
| <180 дни | 7.99 | 1.02 (0.74 – 1.41) |
| 180 – 300 дни | 11.4 | 1.79 (1.32 – 2.43) |
| 300 – 400 дни | 10.4 | 1.61 (1.21 – 2.16) |
| ≥400 дни | 20.6 | 2.84 (2.12 – 3.82) |
Table 3. Comparison of Metformin Dosage vs Nonuse
Табл. 3 Сравнение между употребявали метформин (определена доза) срещу неупотребявали
| Риск | Заболеваемост (%) | Отношение на рисковете (95% доверителен интервал) |
| За болест на Паркинсон | ||
| <130 g | 5.36 | 1.58 (1.02 – 2.44) |
| 130 – 240 g | 6.80 | 2.21 (1.45 – 3.35) |
| 240 – 385 g | 6.19 | 2.14 (1.41 – 3.25) |
| >385 g | 9.38 | 3.54 (2.41 – 5.20) |
| За деменция | ||
| <130 g | 9.97 | 1.22 (0.90 – 1.67) |
| 130 – 240 g | 12.0 | 1.61 (1.19 – 2.17) |
| 240 – 385 g | 12.3 | 2.06 (1.54 – 2.75) |
| >385 g | 11.9 | 1.97 (1.45 – 2.68) |
Д-р Куан допълва, че авторите възнамеряват да потърсят подобна асоциация и при лечение с инсулин и сулфанилурейни препарати.
„Като невролог за мен е важно да знам кои лекарства са най-подходящи за моите пациенти.“, обяснява тя и допълва:
„Тъй като в нашето проучване има някои ограничения, не мога да твърдя, че резултатите са изцяло достоверни, но клиницистите трябва да бъдат внимателни“.
Д-р Лари Ерешефски от PharmD заявява, че е „изненадан“ и „много скептичен“ относно представените данни.
Той отбелязва, че авторите не споменават други антидиабетни медикаменти, както и показатели като гликиран хемоглобин, което би могло да повлияе на получените резултати.
„Интересно е и бих искал да разбера повече, но не вярвам на изводи, направени на базата на представените пред нас данни“, допълва д-р Ерешефски.
