Асоциацията на ХИВ- асоцираната медицина (HIVMA) към Американското дружество по инфециозни болести издаде на 14 септември прървите препоръки за овладяване на хроничната болка при ХИВ-позитивни пациенти.
Между 39% и 85% от серопозитивните към вируса на СПИН изпитват хронична болка, отбелязват авторите на гайдлайна, а болката представлява вторият по честота симптом за който тези болни търсят медицинска помощ. Поради факта, че болковата симптоматика се смята за белег на недобър отговор спрямо антиретровирусната терапия (ART), лечението й е важно за поддържането на задоволително състояния на пациента, както и за неговия стандарт на живот.
Въпреки това, често заразените с ХИВ не получават достатъчна и подходяща помощ за овладяване на хроничната болка.
„Изготвените от нас препоръки предоставят на специалистите всички подохящи опции при лечението на тези пациенти, много от които страдат от депресия, злоупотреба с медикаменти и придружаващи заболявания като например диабет“, обяснява д-р Дъглас Брус от университета „Йеил“ в Ню Хевън, Кънектикът.
Гайдлайнът е изготвен от 10 експерти в областта на лечението на ХИВ, както и фармаколози, психиатри, специалисти по палиативна грижа, и са основани на анализ на медицинска литература, публикувана в периода между 1966г и 2016г.
Препоръките се отнасят до болката в опорно-двигателния апарат, в поясната област и ставите, причинена от артрит, и невропатната болка, на която се дължат половижата случаи на хронична болка при ХИВ-инфекция. Гайдлайна не покрива болката при онкологични състояния, подчертават авторите.
Според тях, оценката на болката трябва да се прави въз основа на въпроси насочени към наличието на оплаквания през предходната седмица, както и на персистиране на симптоматиката за повече от 3 месеца. Пациентите, отговарящи на тези условия трябва да бъдат внимателно прегледани и дигностицирани и, както и да получат психосоциална оценка.
В препоръките се изтъква, че антиретровирусната терапия трябва да бъде започната възможно най-рано, тъй като това би предотвратило някои форми на ХИВ-асоцирана невропатна болка.
Желателно е терапвтичнитят подход да бъде насочен към немедикаментозно лечение, с преобладаване на когнитивно-поведенческа терапия, йога, физическа и трудотерапия, както и хипноза. В случаи, че споменатите мерки не са ефективни, е препоръчително да се прибегне към неопиодиндни аналгетици, като на първо място се назначава противогърчовия препарат габапентин. Ако няма отговор към терапията се преминава към инхибитори на серотониновия реъптейк, трициклични антидепресанти и прегабалин. Други подходящи медикаменти са капсаицин, медицинки канабис (при внимателна оценка на пациентите) и алфалипоева киселина.
Гайдлайна насочва към избягване на употребата на ламотрижин, тъй като клинично подобрение има само при болни, получаващи невротоксична антиретровирусна терапия. Освен това се препоръчва прекратяването на невротоксичната антиретровирусна терапия.
От IDSA настояват, че опиоидните аналгетици не бива да се считат за медикаменти от първа линия поради риска от неправилна употреба, привикване, пристрастяване, дихателна депресия, когнитивни нарушения и промени в ендокринната и в имунната система.
Въпреки това, те могат да се считат втора или трета линия медикаменти при болни с незадоволителен отговор към предходното лечение, с умерена до силна болка и когато ползата надвишава риска.
Препоръките се фокусират и върху други въпроси, например начини за овладяване на болката при терминалния стадий на СПИН, куплирането на хронична болка при болни с пристрастяване и когнитивни нарушения, както и преценка при използване на опиоиди. Освен това е включена таблица в лекарствените взаимодействия между антиретровирусните медикаменти и опиоидините аналгетици.
Използван източник:
Bruce D, Merlin J, Lum PJ 2017 HIVMA of IDSA Clinical Practice Guideline for the Management of Chronic Pain in Patients Living With HIV, Clinical Infectious Diseases, , cix636, https://doi.org/10.1093/cid/cix636
