Уважаеми проф. Златков,

Уважаеми проф. Митов,

Уважаеми членове на академичната общност,

Уважаеми гости,

Уважаеми колеги,

Да. Добре ме чухте, колеги.  Днес пътешествието Ви из катедрите на Медицински университет – София започва и ще трябва да свикнете с това обръщение. Моля Ви да се огледате добре около вас – всеки тук, в тази зала е Ваш колега, Ваш приятел.

Не толкова отдавна и аз стоях от другата страна, при Вас, на моя „първи учебен ден“ в университета, превзет от вълнение и също като Вас не знаех какво ми предстои. Всъщност, никой не знае какво представлява медицинското школо преди да го изпита. Сигурен съм, че сте чули толкова много клишета за тоновете  работа, хилядите часове и безкрайната трудност.

Сигурен съм и че никой не Ви е казал точно колко забавно е един младеж да учи медицина. Ще се потопите в океан от информация и всеки ден ще побеждавате старото си „Аз“, борейки се с него, опитомявайки го, научавайки нещо ново. Повярвайте ми, никога няма да Ви е скучно.

На прага на университета оставете и идеята , че сте най-добрият от класа. Тук всички са умни и всички искат да успеят. От вас зависи обаче колко високо ще е летвата и дали ще успявате заедно или поотделно.

Несъзнателно сте се въвлекли в една любовна история. Любовта към медицината ще ви накара 6 години да страдате по нея и да се надявате тайно да ви обикне, а след това ще заживеете заедно щастливо и завинаги. Крайъгълни камъни във вашата история ще бъдат ПУЦ, библиотеката, асистентът, учебникът… и  най-вече кафето.

Уважаеми колеги,

Грабете от университетския живот с пълни шепи и приемайте всяка възможност, която се изпречи на пътя Ви. Спете много, защото сънят скоро ще избяга. И ако все още умът Ви е изпълнен със съмнения, позволете ми да ги разсея – по-добър избор от този, който вече сте направили – няма.

Бъдете здрави и… дерзайте!

С уважение,

Никола Дончев

/Зам. Председател на АСМБ-София/