Д-р Десислава Кателиева: Обучението при спешните медици е спорадично и недостатъчно

Разговаряме с д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциация на работещите в спешната медицинска помощ за следдипломното обучение в спешната медицина, популярността на специалността сред младите лекари, спешната ехография и за това как може да се подобри специализацията по спешна медицина у нас.

Какви проблеми имат спешните медици със следдипломното обучение, особено с това по кардиография и по ехокардиография?

Обучението при спешните медици е първо спорадично, второ е недостатъчно. За последните десет години имаше само едно обучение за работещите в извънболничната и болничната спешност. Всичко беше много хубаво, но не беше достатъчно.

Нашето сдрудение е член на Европейската асоциация по спешна медицина и от там се опитваме да се сравняваме с колегите си в Европа, където са застъпени практики като телемедицината, видеовръзка между лекарските екипи и фелдшерите, триажът. По света има компютърни модели за избор на най-близко разположения екип, разработват се симулационни модели.

Ние за съжаление сме много далече от тези неща. Триажът вече залегна в стандарта по спешна медицина, но само в извънболничната спешност, където тече тестов период, тъй като беше отменен стандарта за болничната спешност. В момента в болниците работим по стандарта от 2010г., т.е. възможността в болниците да се извършват промени, да се закупи ново оборудване, да се въведе триаж, е сведена до нула, защото няма нормативни изисквания за това.

Няма сертифицирано обучение по спешна ехография, а трябва да кажа, че това е един уникален метод. Имах честта да присъствам миналата година на Международния конгрес по спешна ехография и да бъда обучавана от едни от най-добрите специалисти в тази област. Това е един бърз ориентировъчен метод, който спестява време и допълнителни изследвания.

Може да се използва за уточняване дали има свободна течност в коремната кухина, дали има плеврални и перикардиални изливи и за определяне на състоянието на сърцето. Спешната ехография от свят страна няма нищо общо с инстинската ехография, а е ориентировъчен метод, който отдиференцира разнообразна сърдечна патология.

Ехографията е един уважаван метод, с който спешният медик бива въоръжен за да е по-бърз в диагностиката си.

Каква е причината за липсата на обучение по ехография в спешните центрове?

От една страна колегите от другите специалности като че ли се страхуват от появата на спешната ехография. Обикновено тя е приоритет на кардиолозите, гастроентеролозите, съдовите хирурзи, а  и рентгенолозите държат на своето. Ние няма да вземем хляба на колегите си, ние искаме просто да има едни курсове, които да са задължителни.

В Тексас например още през първата година има изпит по спешна ехография – това е като да можеш да разчиташ ЕКГ, една част от обучението.

Крайно време е в България колегите да разберат, че ние не сме им конкуренция, а сме помощници. Ние сме тези, които ще идентифицират едно застрашаващо живота състояние, а колкото по-рано успеем, толкова по-голям шанс има пациентът да стигне до специализирана помощ.

Иначе един ехограф не струва толкова много и за един работодател в големите болници не е проблем да закупи един апарат.

Считам, че въвеждането на спешната ехография ще привлече млади колеги, защото те са изключително отворени към новото. Ако искаш да накараш един такъв човек да работи на място без технологии и възможност за развитие, независимо от заплатите, той ще предпочете да отиде в специализираната болница и няма да се обърне към една толкова млада и със страхотен потенциал специалност каквато е спешната медицина.

Какъв е реално интереса на младите колеги към специалността?

Всяка година идват новозаръвшили млади лекари, които работят и след 3-4 месеца си отиват. Те не се задържат, въпреки че заплатите са сравнително високи. Колегите нямат възможност да специализират, когато работят по график при нас, нямат възможност да се докоснат на модерна медицина.

Какво може да се направи за да се улесни специализацията на младите медици в спешната помощ?

Един медик в спешната помощ има график според който трябва да прекара всеки ден по 8 часа в лечебното заведение. Така че той няма възможност едновременно да дава дежурства и да специализира. По принцип трябва да се правят компромиси и от двете страни в името да бъдат задържани младите лекари в България.

Може би МЗ трябва да се обърне към миналото, когато лекарите от спешната помощ специализирахме едновременно и други специалности. Ние така или иначе покривахме часовете, в които трябваше да стажуваме в базите на болниците под формата на дежурства и нещо допълнително.

В Спешна помощ може да се специализира спешна медицина, но в момента е кредитиран единствено ЦСМП-София. При положение, че има пет университетски града, в които има големи спешни центрове и големи спешни отделения към университетските болници, невъзможността на колегите там да специализират е предпоставка ние да не се развиваме като специалност.

Специалността е открита в България в далечната 1995г. и България е сред първите държави, в които тя се налага. За всички 22 години са обучени около 1600 лекари. По официални данни в системата останахме 68 човека със специалност. Всички останали са реализират в друго поле.

Това за което се борим, ние, които обичаме работата си, е спешната медицина да се докаже като една отделна специалност и да бъде модернизирана, да можем да привлечем млади хора, защото това не се практикува от пенсионери. На този етап не знаем как ще стане това. Надяваме се да има един общ стандарт за извънболнична и болнична помощ, да имаме национален консултант със специалност спешна медицина.

Надяваме се средствата, които ще бъдат вложени, да не отидат за ремонт или за каква да е линейка или апаратура, а да се изпълни дадения стандарт. Тоест стандартизирани линейки тип А, В и С и независимо къде се намира пациентът, той да има на разпложение съответното оборудване и консумативи.

С развитието на телемедицината и видео контрола ще можем да гарантираме на болния, че независимо къде се е случило спешното състояние, той ще получи високоспецилизирана помощ, независимо от това дали до него стои медицинска сестра или лекар.

Д-р Радислав Наков, Medical News

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
Email