От 31 май до 3 юни в МУ-Плевен се състоя Национална конференция по хирургия. Основни теми на събитието бяха „Усложнения на конвенционалната, лапароскопската и роботизираната хирургия“ и „Съдебно медицинска експертиза при хирургични случаи”. По повод форума, доайенът на българската хирургична школа – акад. Дамян Дамянов даде интервю специално за Medical News.

Една от темите на конгрес беше „Съдебно медицинска експертиза при хирургични случаи”. Според Вас чувстват ли се защитени българските хирурзи?

В нашата държава принципът е: на който му се случи, да се спасява се по единично. Миналата година излезе статия в която се казва, че 1067 са осъдените лекари, а мнозинството от тях са хирурзи, гинеколози и анестезиолози.

Какво би трябвало да се промени в тази насока, според Вас?

Първо се появи учебник по медицинско право. Второ появи се прослойка, не само от адвокати, а от увредени пациенти, които съдят лекарите, а вече има заинтересована група, която ще бъде сред нас, хора компетентни по медициснко право, защитаващи лекарското съсловие. Ние ще се срещнем с тях. Цял ден от Конгреса е посветен имено на медицинското право. Всичко останало лежи на нашите рамена.

Очевидно трябва още много лекарското съсловие да изстрада, да разгоним хубаво лекарите от България. В момента средната възраст на лекарите у нас е 52-53 години. Нужно е да стане като в Словения – съсловието да се събуди, понеже лекарите изчезват и да се установи, че всичко върви в грешна посока.

Лекарският съюз трябва да изгради звено за защита на лекарското съсловие. Трябва да се изгради сътрудничество и между самите лекари.

В момента всеки има някакъв дребен бизнес. Лекарите нямат желание да се обединяват – когато създадох Съюз на лекарите – хирурзи в България с цел професионалната им защита, от тогавашните налични 1600 хирурзи, само 400 влязоха в този съюз, а къде бяха останалите? Как да изградиш защита, когато няма желание от самата гилдия за това?

Обществото при нас също трябва да бъде превъзпитавано, защото в момента се върви към една хипербола в реакциите. Поне 18 структури и лица тръгват  да търсят сметка на лекаря, когато има грешка или усложнения, от които ние няма начин да избягаме. А насреща кой стои в защита на лекаря – само наетия от него адвокат. Когато има хипертрофирала агресия срещу нас, ние трябва да имаме някакъв вид защита, стратегия, по която да се върви.

Знаем много добре, че който не работи, той не греши…

Абсолютно е така, но у нас почти всяка грешка се посреща с агресия. Давам пример, през 2008 година във Франция са регистрирани около 42-43 жалби срещу лекари, а в България са около 2000-2500, доколкото ми е известно.

Всички 43 жалби там са поети от лекраския съюз на Франция, докато при нас са поети от министрството, т.е. една от институциите, която тръгва с позиция „Срещу“. Като има грешка ние създаваме агенция – започва одит, тръгват НЗОК, РЗОК, РЗИ, адвокати.

А има ли в страната други хирургични отделения като ловешкото, които са застрашени от закриване?

През 2001 година по равносмеката, която направих Хирургичното дружество имаше 2200 хирурзи, преди 2 години, когато за последен път направихме равносметка, хирурзите бяха 1400, т.е. с 800 по-малко, а средната им възраст през 2001 година беше 45-46 г, преди две-три  години вече 52-53 г.

През 2001 година имаше 6 или 7, не мога да си спомня, работещи пенсионери, а преди 3-4 години имаше, работещ пенсионер на 90 години – проф. Червеняков.

При това положение къде отиват младите хирурзи?

В цялата страна преди три години регистрирах някъде 40 млади хирурзи по-малко, съсредоточени основно в университетските звена. В около 70% от хирургичните отделения няма хора под 40 години. Един колега, трудно ми е да кажа къде, ми каза – ние сме много добре имаме цели трима млади хирурзи, а на други места ми казват – средната ни възраст е 56-57 години.

Това какво показва, че младите лекари не искат да стават хирурзи или отиват в чужбина?

Определено отиват в чужбина. И отиват на две вълни, едната вълна са тези, които заминават след завършване на университета, а другата група – след като вземат специалност. Когато един лекар отиде във Франция или Германия го питат: вие сега с половинката ли си ще бъдете, детето ви къде ще учи, къде искате да живеете, искате ли сестра.

А относно специализациите, смятате ли, че нивото на специализация на българските хирурзи е съпоставимо с това останалите европейски страни?

Специализацията се води по абсолютно грешен начин. При настоящата постановка, преди всичко се полага един приемен изпит. Изпитът е ревизия на упадъка в медицинското образование, защото аз срещам хирурзи, явяващи се на изпит, които нямат азбучни познания.

Когато упадъкът е на това ниво, ти трябва да го проверяваш, дали той има достатъчно медицински багаж в главата си, за да го приемеш, а ти нямаш хирурзи в страната – тук има някакво тежко разминаване.

Когато няма хирурзи в страната, ти трябва да ги финансираш, за да специализират. Но когато ти ги финансираш, специализантът получава повече отколкото един лекар със специалност. Той завършва специализация и бяга навън, защото изведнъж трябва от 1000 лева, когато излиза от специализацията да се върне на 500-600 лева. Каква е логиката в цялата работа?

Това е аномалия, това е да не кажа безобразие. Следващия момент е, че този млад лекар го поставяш изведнъж на режим на дежурства, отговорности, натоварване, той трудно изгражда семейството си, особено в хирургичната специалност – срещу тази работа получава някакви мижави пари и той започва да търси от млад, не говоря за по-възрастните, начини за допълнително осребряване на труда си, а това е следваща аномалия, която се получава.

И как става това – става чрез нелегален съюз с фирмите, те почват да дават комисионна от материали и консумативи, вие започвате да слагате материали под път и над път.

Аз съм от старото поколение изпитващи, които искаха да се знае анатомия на хернията, например, а  сега веднага ще ви отговорят – трябва да се сложи платно! Защо? Защото ще получиш процент или ще го сложиш, когато има нужда – сега обаче младото поколение поголовно ще сложи платно – това може, това знае, това вижда и т.н. Всичко това води до комерсализация на медицината.

Има ли светлина в тунела?

Много ни е бедна държавата, а медицина се прави с много пари. В нашата страна парите не се разпределят по нормален и правилен начин.

Много пъти съм давал този пример – за България са необходими 4 до 5 кардиохирургии, а те са 12. Необходими 8 до 10 инвазивни кардиологични центрове, а те са 32. В „ненормалната“ Франция, за да купиш компютърен томограф трябва да покажеш, че за население от 30 000 души няма друг томограф, който да го обслужва, докато при нас KAT се купува с връзки – връзки в министерството, връзки с предприятия, има кой да ги купи и ние може да нацвъкаме компютърен томограф до компютърен томограф.

В съседна Сърбия има 66 болници ако не се лъжа, при нас има 360, a със санаториумите – 420 и продължават да се откриват, а населението и медиците ни намаляват. Регулиращата роля на държавата със сигурност липсва.

Сам споменахте за колаборацията между разлините специалности. Как смятате, че недостигът на анестезиолози и патолози би се отразил на хирургичната работа?

Защо ме питате в бъдеще време, то вече се отразява. В България по статистика преди две-три години имаше около 50 действащи патоанатоми и 50 пенсионери, нека да бъдат  120, хирургичните отделения, които работеха по това време бяха 260, от които да кажем в 230 работят онкологична хирургия.

Как се работи в такова отделение – с патоанатом до мен и лаборант, къде е този патоанатом – в съседния град, аз ще взема парченце и той ще ми направи  т.нар. гефрир за един час – и как да стане – телепортацията не е действаща още, така че това е ненормално.

В ИСУЛ, където работех до началото на тази година, имаме 20 хирурзи и 22 сестри, нормата е на един лекар да се падат 2 до 3 сестри. Имахме 34 анестезиолози, сега имаме 17. Щом продължаваме да мълчим – нека бъде така.

Емел Емин, Medical News