Уринен тест за TMPRSS2:ERG и PCA3 РНК има потенциала да идентифицира мъже с агресивен простатен карцином и по този начин да се избегне провеждането на биопсия, предлага ново проучвне.
Простатният карцином е асоциран със свръхекспресия на PCA3, некодираща РНК, както и с аберантна експресия на TMPRSS2:ERG (T2:ERG), докато простатно-специфичният антиген (PSA) може да бъде експресиран както от нормални, така и от ракови клетки.
Д-р Мартин Е. Санда от Медицинския университет „Емъри” в Атланта, Джорджия и колектив изследват дали паралелното измерване на тези две РНК секвенции в урината след ректално туширане би дало по-специфичен резултат от този при самостоятелното проследяване на PSA за откриване на простатен карцином със скор по Gleason* над 7.
При оптимизация за 95% сензитивност, се открива ниска спецфичност за трите маркери по отделно (0% за T2:ERG, 18% за PSA и 17% за PCA3), показва докладът, публикуван на 18 май в списанието JAMA Oncology.
При комбинация на уринарните тестове за T2:ERG и PCA3 се наблюдава подобряване до 39% на специфичността на диагностичния метод. Всъщност в наблюдаваната кохорта, всеки пациент с нива на PSA над level >10 ng/mL е с T2:ERG скор над 7.6 или PCA3 скор над 19.1.
Във втора кохорта свръхекспресията както на T2:ERG или PCA3 или концентрации на PSA над 10 ng/mL увеличава специфичността от 17% до 33%, в сравнение със серумния PSA като в същото време поддържа висока чувствителност.
Ограничаването на предприемането на биопсия до мъже с позитивна находка за T2:ERG или PCA3, както и за нива на PSA над 10 ng/mL би предотвратило ненужното извършванена процедурата в 42% от случаите.
Като цяло 33% от „излишните” биопсии биха били избегнати с този подход, при недиагностициране на само 7% от мъжете със скор по Gleason над 7 (срещу 21% фалшивоотрицателни при самостоятелното използване на прага на PCA3).
„Твзи резултати демонстрират, че РНК-тестовете биха намалили страничните ефекти при скрийнинга за простатен карцином, като в същото време запазват ползата от навременното откриване на простатния карцином”, заявяват авторите в заключение.
*Системата за стадиране на простатен карцином на Gleason е петстепенна, като се основава на оценка на биопсичен материал. Gleason 1 отговаря на тумор с високодиференцирани клетки с компактна структура и ясни граници. Най-високата степен, Gleason 5 описва неоплазма без жлезна диференциация, състояща се от повлекла, трабекули или разпръснати клеки, без ибощо да напомня простатна тъкан. За практиката, Gleason 1 и 2 (или скор 2-4), отбелязани в класическата скала, не се диагностицират на тънкоиглена биопсия, поради лоша корелация със степента на заболяването, установена при радикална простатектомия.
Скалата на Gleason е модифицирана през 2005 година на основата на експертен консенсус (2), като лезии, дефинирани преди като скор 2-4 в класическата система, сега се отнасят към по-високи степени (Gleason скор 6) в модифицираната скала. От друга страна, някои тумори, класифицирани като Gleason 6 (по старата система), сега се определят като Gleason 7.
Използван източник:
Sanda MG, Ziding Feng Z, Howard DH,Association Between Combined TMPRSS2:ERG and PCA3 RNA Urinary Testing and Detection of Aggressive Prostate Cancer JAMA Oncol 18 май 2017. doi:10.1001/jamaoncol.2017.0177
