Между 17 и 19 май в парк хотел Москва, София се проведе XV Национален конгрес по микробиология и инфекции. Основна тема на събитието беше микробната лекарствена резистентност. Специално за Medical News, д-р Валери Велев от СБАЛ по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ сподели впечатленията си от Конгреса.
Д-р Велев, напълно логично една от основните теми на Конференцията беше „Микробна лекарствена резистентност“. Кои бяха основните изводи за клиничната практика от проведените панели?
Антибиотичната резистентност продължава да бъде водещо предизвикателство в микробиологията. Освен резистентни бактериални щамове, за които най-често се говори, проблем са и някои все по-резистентни вирусни щамове, особено HIV1.
Няколко колектива докладваха широко разпространение на мултирезистентни Klebsiella spp. в много български болници, главоломно нараства резистентността при клинични изолати Streptococcus pyogenes, а за жалост това са причинители с които лекарите се срещат ежедневно.
Практически проблем е и изолирането на резистентни щамове от най-честите клинични изолати при пациенти в интензивните звена.
Според Вас, използват ли се вече по-мъдро антибиотиците от лекарите у нас?
За жалост не мисля така. Културата на използване на антибиотици е на много ниско ниво при българския пациент. Той е склонен да се самолекува, дори да си „поръчва“ антибиотик посещавайки лекаря си. В аптеките рядко се изисква рецепта.
Още по-лошото е, че и някои клиницисти, особено в амбулаторната практика, предпочитат да изписват превантивно антибактериални средства и то главно широкоспектърни. В педиатрията това е епидемия.
Бихте ли ни разказали за представената от Вас разработка на тема „Антибиотично лечение при кампилобактериоза в детска възраст“.
Съвсем случайно, преди години, кампилобактериозата стана основната инфекция към която насочих научните си интереси. За жалост тя макар и много честа е не особено популярна и търсена за диагностициране у нас.
Campylobacter spp. всъщност са сред най-честите причинители на бактериални чревни инфекции, особено при деца. В различните школи у нас и по света е дискутабилно дали и кога трябва болните да се лекуват етиологично.
Нашият колектив представи работа с над 380 деца при които оптимизирахме бързи тестове за диагностика директно от фецес, включително с Eva Green PCR – методика и показахме, че при хоспитализирани болни с тежка клинична картина болничният престой се съкращава двукратно ако се използва и антибиотично лечение.
Според Вас, до каква степен е реално бактерицидното действие на някои щамове Lactobacillus bulgaricus срещу Helicobacter pylori щамове чувствителни и резистентни към антибиотици?
Признавам, че на пръв поглед може да звучи революционно, но това е тема с която екипът на проф. Боянова от МУ-София работи доста отдавна. Безпорно са доказали in vitro, че някои резистентни подвидове Helicobacter pylori се повлияват от лактобацилите при ниско pH.
Д-р Радислав Нaков, Medical News
