Вариращ риск от венозна тромбемболия и кървене след урологични интервенции

Според наскоро проведен метаанализ различни урологични неонкологични  процедури водят до вариации в риска за последваща тромбоза или кървене, което от своя страна изисква по-внимателни профилактични мерки.

„В клиничната практика в момента наблюдаваме случаи на прекалено внимание върху нискорискови процедури, включително при оперативна терапия на някои видове рак. Същевременно сме свидетели подценяване на опасността от други процедури поради твърде малък период на проследяване”, заявява д-р Кари А. О. Тикинен от университетската болница в Хелзинки, Финландия.

„В рамките на нашето изследване за първи път се предоставя точна средна стойност на риска от венозна тромбемболия (VTE) и кървене, базирана на профила на пациента и характера на процедурата”, допълва той.

Опасността от развитие на всяко едно от двете усложнения е различна в зависимост от характера на урологичната процедура, но точна стойност на риска досега не е изчислена, още повече че досега няма специфични насоки за профилактика на VTE в зависимост от състоянието на болния и вида на операцията.

Ето защо д-р Тикинен и колектив изготвят обобщение на получените резултати по отношение на VTE и постоперативно кървене, разглеждайки 11 урологични процедури на доброкачествени състояния и базирайки се на 38 обсервационни проучвания. Трудът им е публикуван онлайн на 9 март в списанието European Urology.

Пациенти, подложени на отворена реципиентна нефректомия са с по-голям риск от VTE (диапазон 1.3-5.3%) и със значителна опасност от кървене, изискващо нова операция (2.3%), докато тези с донорна нефректомия са с по-малка вероятност от развитие на VTE (диапазон 0.4-1.4% при лапароскопска и съответно 0.3-1.3% при отворена нефректомия). Тези пациенти са и с по-малък риск от кървене и повторна операция (0.1%).

Вероятността за поява на VTE и постоперативно кървене при трансуретрална резекция на простатна хиперплазия, пластика при пролапс и перкутанна литотомия (PCNL) е 1.0%

При провеждане на тромбопрофилактика, нейната продължителност е средно един ден за PCNL и пластика на пролапс е 1 ден, средно 3.4 дни при лапароскопска донорна нефректомия до 12.3 за отворената реципиентна нефректомия.

„Рискът от тромбоза остава приблизително еднакъв за първите 4 седмици след процедурата, докато опасността от кървене е най-голяма през първите няколко седмици. Оттук следва, че голяма полза от тромбопрофилактиката (т.е. намаляване на вероятността за тромбоза и същевременно избягване на кръвоизлив)  има през първите няколко седмици след операцията”, обяснява д-р Тикинен.

„В заключение, в разгледаните от нас изследвания забелязахме големи вариации в провеждането на тромбопрофилактиката сред едни и същи по характер процедури. Това не е изненада за нас, но в никакъв случай не е оптимален подход”, допълва той.

„От посочените резултати се вижда сумарна полза при профилактиката на VTE при някои процедури (трансплантация на бъбрек при високорискови пациенти), но рискът от кървене превъзхожда възможната полза от тромбопрофилактиката при други (ТУР, реконструктивна тазова хирургия при жени, нискорискови пацинети). Находката по отношение на базисния риск от VTE и кървене при урологичните процедури на доброкачествени заболявания е с ниска или много ниска доказателственост. Ето защо е нужен по-задълбочен анализ, използващ резултати с по-голяма статистическа тежест.”, заявяват авторите.

Предстои публикуването на доклад относно същите рискове при хирургия на злокачествени заболявания, съобщава д-р Тикинен.

Използван източник: 

Tikkinen KAO, Craigie S, Agarwal A, Procedure-specific Risks of Thrombosis and Bleeding in Urological Non-cancer Surgery: Systematic Review and Meta-analysis.

Eur Urol. 2017 9 март. pii: S0302-2838(17)30114-8. doi: 10.1016/j.eururo.2017.02.025.