Според скорошно проучване, качеството на живот на мъжете, преживели рак на простатата, зависи от изборът на лечение.

Авторите откриват, че след двугодишен период на проследяване, пациентите се подобряват по показатели като сексуална функция и уринарна континенция в зависимост от наличната при тях терапия.

„Простатният карцином се среща много често като един от всеки петима мъже е диагностициран със заболяването в някакъв етап от живота си. Ето защо, освен ефективно лечение ние клиницистите се стремим и към постигане на пълноценен живот за пациентите си”, обяснява д-р Гари Чиен, работещ към организация доставчик на медицински услуги в Лос Анджелис.

В статия, публикувана на 19 април в BJU International д-р Чиен и колектив описват предишни проучвания, занимаващи се с въпроса дали излекувани от онкологичното заболяване мъже биха могли да възстановят своята отделителна и сексуална функция. Според авторите много от досегашните изследвания са неясни или не предоставят актуална информация.

За целите на новото проучване, авторите анализират анкети, попълнени от общо 5,727 мъже, със средна възраст 64г., диагностицирани с простатен карцином в периода от март 2011г. до януари 2014г. 

Участниците отговарят на въпроси относно тяхното качество на живот преди лечението, както и още по веднъж след един, три, шест, 12, 18 и 24 месеца след терапията. Анкетата оценява показатели като уринарна инконтиненция, дразнене при микция, сексуална функция, гастроинтестинални и хормонални смущения.

Общо 2 389 мъже подлежат на активно наблюдение, 1 861 са подложени на робот-асистирана лапароскопска простатектомия и 826 на терапия с антиандрогенни средства. Други 309 биват подложени на лъчелечение, 199 преминават през традиционна отворена простатектомия, 132 през брахитерапия и останалите 9 биват лекувани с криоаблация.

Авторите констатират, че сексуалната активност намалява след всички споменати методи за лечение в сравнение с групата, подложена на активно наблюдение. При мъжете, преминали през хирургично отстраняване на простатата, има най-голям спад в половата активност, като показателят е по-добър при групата, подложена на роботизирана хирургия в сравнение с отворената операция.

До края на 24-тия месец участниците, преминали през робот-асистирана лапароскопска простатектомия имат същите показатели като тези, лекувани с двата вида лъчелечение.

Уринарната инконтитенция също е най-тежка при отворената процедура в сравнение с другите методи като най-щадяща в това отношение е хормонната терапия.

По отношение на другите аспекти от качеството на живота, резултатите са сходни с тези, получени при предходни проучвания, отбелязват авторите.

Според тях не може да се каже категорично, че разликите между различните методи на лечение са достатъчно големи за да бъдат забелязани от самите пациенти, но проучването дава отражение на данни, които са единни за всички регистри в САЩ.

Използван източник:

Chien GW, Slezak JM, Harrison T, Health-related quality of life outcomes from a contemporary prostate cancer registry in a large diverse population BJU International 19 април 2017 DOI: 10.1111/bju.13843