На 18.03. в зала 6 на НДК се проведе форум „От науката към практиката“, организиран от Българска сърдечна и съдова асоциация. Основна тема на интерактивната дискусия беше „Сърдечно-съдов риск – оценка и поведение“. На срещата присъстваха лекари от различни болници в страната.
Една от научните сесии, проведена с подкрепата на фармацевтична компания Бьорингер Ингелхайм, беше посветена на оценката на глобалния сърдечно-съдов (СС) риск при наличието на конвенционални рискови фактори. Модератори бяха проф. Боряна Делийска, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, и доц. Борислав Георгиев, Национална кардиологична болница.
Връзката между хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) и сърдечно-съдовия риск бе основния акцент в лекцията на проф. Делийска, която сподели, че ХБЗ е независим рисков фактор за сърдечно-съдово заболяване и все повече пациенти умират от сърдечно-съдов инцидент преди да достигнат до диализа.
Наличието на традиционни рискови фактори – артериална хипертония, тютюнопушене, дислипидемия и диабет, както и на нетрадиционни такива – анемия, албуминурия, промяна в калциево-фосфорната обмяна, възпаление – обусляват развитието на ХБЗ.
„Основна стратегия за намаляване на сърдечно-съдовия риск е индивидуализиране на таргетните стойности при артериална хипертония според възраст, коморбидитет, сърдечно-съдови заболявания, риск от прогресиране на ХБЗ“, допълни проф. Делийска.
Съвременните терапевтични възможности при захарен диабет и сърдечно-съдов риск бяха обсъдени по време на лекцията на д-р Невена Чакърова от УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“.
„Сърдечно-съдовият риск при пациент със захарен диабет се равнява на този при пациент без захарен диабет, но с прекаран миокарден инфаркт“, отбеляза д-р Чакърова
Тя представи данни за разлилчни класове медикаменти, сред които – инсулин, метформин, DPP-4, GLP-1RA и SGLT-2 инхибитори и посочи резултати, получени от CVOTs (Cardiovascular Outcome Trial), които показват, че GLP-1RA и SGLT-2 инхибиторите имат най-благоприятен ефект в превенцията на сърдечно-съдовите заболяване.
Друга рискова група за сърдечно-съдови инциденти са пациентите с фамилна хиперхолестеролемия.
„36% от тези болни имат коронарна артериална болест“, обеляза д-р Долина Генчева от УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. Провеждат се изследвания на нови медикаменти, включващи моноклонални антитела, инхибиращи PCSK9. Сред тях са човешките alirocumab, evolocumab и хуманизираните bococizumab и LY3015014.
Проблемите при оценката на сърдечно-съдовия риск при несърдечни операции бяха засегнати от д-р Лилия Демиревска, ВМА, която сподели, че СС риск се определя от хирургични и специфични за пациента рискови фактори.
Към последните спадат исхемична болест на сърцето, мозъчно-съдова болест, сърдечна недостатъчност, инсулинозависим захарен диабет, бъбречна недостатъчност и високорисков тип хирургия.
„След преценка на стабилността на състоянието на пациента се оценява и моделира медикаментозната терапия според съвременните препоръки“, каза още д-р Демиревска.
Божана Димитрова, Medical News
