На 18.02. в София Хотел Балкан се проведе национална среща на фармацевтичната компания Boehringer Ingelheim „Заедно в грижата за пациента – традиции и иновации 5 години по-късно“ с основна тема: „НОАК в превенцията на инсулт при предсърдно мъждене: основание за клинично доверие. Модератори на събитието бяха проф. Нина Гочева и проф. Стефан Денчев.
Лекция на тема „От клиничните проучвания към реалната практика“ изнесе председателя на Дружеството на кардиолозите в България и началник на Отделението по кардиология към Клиника по кардиология в УМБАЛ „Света Анна” – София, проф. Арман Постаджиян.
Специално за Medical News той сподели мнението си относно профилна на безопастност на новите орални антикоагуланти и подхода при опеделяне на дозата им.
Какви са основните изводи за лекарската практика от срещата днес?
Срещата днес ни даде възможност да си припомним пътя от началото на възникване на употребата на новите орални антикоагуланти (НОАК), в частност Dabigatran, до днес.
Това е дълъг път – през данните от рандомизирани проучвания до конкретни ежедневни практически случаи, които ни дават възможност да изберем правилната доза за съответния пациент. Проследяването също е много важно и терапията трябва да бъде максимално безопасна за пациента.
Тези срещи са много полезни, защото постоянно излизат нови данни и при достигане на пресечна точка на информацията от рандомизираните проучвания и тази от реалнатата практика степента на убеденост на практикуващия лекар в това, което върши в ежедневието, е много по-голяма.
Как бихте коментирали профила на безопасност на НОАК и най-вече ефекта им върху гастроинтестиналния тракт?
Днес приемаме, че профилът на безопасност на НОАК е по-висок от този на класически Sintrom, който се употребява в България. Гастроинтестиналната хеморагия е възможно усложнение. Тя е с по-висока честота при възрастни пациенти.
Опцията за намаляване на тази честота е редукция на дозата при тези пациенти и особено когато независимо от възрастта има съпътстващи рискови фактори като например бъбречна дисфункция. Съвременната концепция е за индивидуализиране на дозата и следене на пациента.
Както споменахте, все повече се говори за индивидуализиран подход при определяне на дозата на НОАК, особено при превенция на инсулт при пациенти с предсърдно мъждене. Какви са вашите наблюдения и препоръи от практиката в тази насока?
Дълго време се използваше един медикамент, при който големият проблем е честата нужда от промяна в дозата (Sintrom). В момента използваме медикаменти с фиксирана доза, които имат различни дозировки в зависимост от пациентския профил.
Презастраховането от страна на лекаря в предписването на по-малка доза с цел предпазване на пациента е рисковано, тъй като балнасът между ефикасност и безопасност ще бъде тежко нарушен.
Изнесохте лекция на тема „От клиничните проучвания към реалната практика“. Кои бяха най-важните акценти от нея?
Представих няколко анализа, които са на базата на независими институции и застрахователни фондове, които проследяват ефикасност и безопасност в реалния живот въз основа на ретроспективни данни.
Това е много важна информация, която надгражда тази от рандомизираните проучвания, които са тип стерилна обстановка. Как един медикамент живее след това и как отговаря на нуждите на лекари и пациенти – това са данни от реалния живот и те допълват информацията от рандомизираните проучвания. Те увеличават степента на убеденост за ползата от лечението.
Божана Димитрова, Medical News
