Много рандомизирани проучвания са фокусирани върху сърдечно-съдовия риск при нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) в твърде висока дозировка или понякога при неправилен прием.
Целта на този преглед е да се направи сравнителна оценка на рисковете при прием на различни НСПВС в терапевтична доза при подходящ прием. Той представлява систематизиран преглед на редица наблюдателни популационни проучвания, като резултатите биват сравнени с литературните данни и въз основа на това е наравена оценка на относителния риск (RR). Изследванията се спират на честотата сърдечно-съдови инциденти, разглеждайки различни групи медикаменти, приложени в различна дозировка на пациенти с разнообразна анамнеза по отношение на минали заболявания на ССС.
Общо тридесет проучвания тип случай-контрола включват 184, 946 сърдечно-съдови събития, а в 21 кохорти се описва резултатът от терапията при повече от 2.7млн. експонирани индивиди. От всички проучени медикаменти, най-голям цялостен риск има при употребата на рофекоксиб (rofecoxib) 1.45 и диклофенак (diclofenac), 1.40, а най-нисък риск при пролагане на ибупрофен (ibuprofen), 1.18 и наксофен (naproxen), 1.09.
Въпреки че е сред по-слабо застъпените лекарства в посочените изследвания, пироксикамът е с много добър профил на безопасност по отношение на възможни сърдено-съдови усложнения. От приложената таблица се вижда, че относителният риск е 1.08.
Пироксикамът е селективен COX-1 инхибитор с ефекти, подобни на тези на медикамента напроксен. По-ограничената му напоследък употреба се дължи на съмненията за повишен риск от усложнения от страна на ГИТ.
От отделните части на изследванията става ясно, че рискът нараства с повишаване на приетата доза от rofecoxib, 1.37, celecoxib, 1.26 и diclofenac, 1.22. Вероятността за сърдечно-съдови инциденти е значима при употребата на ибупрофен само във високи дози, докато дозировката на наксофена не е свързана в увеличаване на риска.
От по-слабо застъпените в проучванията медикаменти еторикоксибът (etoricoxib), 2.05, етодолакът (etodolac), 1.55 и индометацинът (indomethacin), 1.30 са най-високорискови. При сравнителни изследвание се установява че еторикоксибът е с по-голям относителен риск (RR) от ибупрофена, докато етодолакът не се различава по същия показател от наксофена и ибупрофена. Употребата на наксофен носи значително по-малък риск от тази на ибупрофен, RRR = 0.92. Относителният риск запазва постоянна стойност при индивиди с различна анамнеза за заболявания на ССС като при всички е най-висок в началото на терапията.
От прегледа става ясно, че сред най-широко употребяваните НСПВС, наксофенът и ибупрофенът, приложен в ниски дози, носят най-малък риск от възникване на сърдечно-съдови инциденти. Прилагането на диклофенак в дози, които не изискват лекарско предписание, увеличава риска. Данните за еторикоксиб са недостатъчни, но при сравнителни проучвания става ясно, че този медикамент е със значително по-висок относителен риск от наксофена и ибупрофена. Индометацинът е сравнително по-старо и токсично вещество и находките от проведения обзор по отношение на сърдечно-съдовия риск не хвърлят сянка върху продължаващата и до днес широка употреба на медикамента.
Използван източник:
- McGettigan P, Henry D. Cardiovascular risk with non-steroidal anti-inflammatory drugs: systematic review of population-based controlled observational studies. PLoS Med. 2011 Sep;8(9):e1001098. doi: 10.1371/journal.pmed.1001098. Epub 2011 Sep 27
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:










