Рискът от увреда на лигавицата на гастроинтестиналния тракт (ГИТ), варираща от леки смущения без клинично значение до сериозни усложнения като разязвяване и кървене, води до нарастване на нуждата от нови, по-щадящи ГИТ медикаменти.
CHF 1194 e комплексно съединение на пироксикам, широко използвано нестероидно противовъзпалително средство (НСПВС) с дълъг полуживот, с бета-циклодекстрин – разтворим цикличен олигозахарид.
За оценка на гастроинтестиналната поносимост на новия медикамент CHF 1194 е проведено двойно-сляпо рандомизирано проучване, обхващащо 21 здрави доброволци, което сравнява ефектите на CHF 1194 с тези на конвенционален пироксикам и на плацебо. На всички участници – 12 мъже и 9 жени е проведен инструктаж и са изключени предишни епизоди на кървене от ГИТ, непоносимост към НСПВС или стомашно-чревно заболяване.
Изисква се от доброволците да спрат всякаква медикаментозна терапия 15 дни преди изследването. Физикални прегледи, хематологични, биохимични и уринни проби са проведени преди и след терапията.
Доброволците биват разпределени на случаен принцип в следните три групи: група I получава една таблетка от 20mg CHF 1194 дневно, група II – една таблетка от 20mg конвенционален пироксикам дневно, а група III приема плацебо. Терапията се приема 28 последователни дни след закуска.
При всички пациенти е проведена гастроскопия с апарат Olympus GIF-Q, 7 дни преди лечението и 7-10 дни след него, като тежестта на гастродуоденалните лезии е оценена по скалата на Lanza.
Lanza score
Степен 0 – липса на лигавични лезии
Степен 1 – хиперемия на лигавицата
Степен 2 – 1-2 ерозии или хеморагични лезии
Степен 3 – 3-10 ерозии или хеморагични лезии
Степен 4 – над 10 ерозии или хеморагични лезии или наличие на язва
Загубата на кръв от ГИТ е оценена чрез определяне на съдържанието й във фекалиите с маркирани с 51Cr еритроцити. Пробите се взимат ежедневно от третия ден преди началото на експеримента до деня след края на лечението – ден 29, хомогенизират се след последната проба и се изследват с гама-брояч. Кръвозагуба до 2ml на ден се е считала за нормална.
За оценка на състоянието на мукозата са взети общо шест биопсии – три от антрума и три от фундуса, както и от всички лезии. По време на ендоскопия е проведено и измерване на киселинността.
Резултатите от изследването доказват, че новата формула приоксикам-бета-циклодекстрин CHF1194 има по-добър профил на поносимост и сигурност, при приложение за кратък времеви период при млади пациенти.
Изходните едноскопски изследвания на всички пациенти са сравнително еднородни, като само в отделни случаи се наблюдават лекостепенни лезии (Степен 1 и 2 по Lanza).
При участниците на лечение с конвенционален пироксикам се наблюдават разлики в ендоскопската находка преди и след експеримента. Четирима от общо седемте доброволци в групата на лечение снекомплексен пироксикам се оттелгят от експетимента, поради наличие на симптоми от ГИТ.
Един се отказва, поради откриване на лезия 4-та степен във фундуса, вторият – поради гадене, повръщане, дисфагия и еритемопапулозен обрив, като при ендоскопия се откриват мембранозни лезии по хранопровода. Третият доброволец се отказва след ендоскопски установена язва на дванадесетопръстника, а последният отпада след откриване на три лезии от четвърта степен съответно на булбуса на хранопровода, на антрума и на фундуса.
В групите на терапия със CHF 1194 и плацебо няма отпаднали участници.
При изследване на окултното кървене от ГИТ фекалните проби се разделят хронологично на четири периода, всеки от по 6 дни. Резултатите отново демонстрират по-добра поносимост на CHF 1194, където кървенето е със статистически незначителна и постоянна стойност. За сравнение, при лечение с конвенционален пироксикам, кръвозагубата от страна на ГИТ нараства и става 13 пъти по-висока от изходните стойности в третия и четвъртия период.
Механизмът по който НСПВС водят до НЛР от ГИТ не е напълно изяснен, но се предполага, че е подобен на действието на ацетилсалициловата киселина. Изследванията показват, че в патогенезата на тези увреди участват както локални, така и системни механизми като се изказва хипотезата за влияние на несвързани с простагландините пътища.
Свеждането до минимум на времето, в което активната съставка е в контакт със стомашно-чревната мукоза води до по-голяма поносимост на CHF 1194.
Използван източник:
- Patoia L, Clausi G, Farroni F et al. Comparison of faecal blood loss, upper gastrointestinal mucosal integrity and symptoms after piroxicam beta-cyclodextrin, piroxicam and placebo administration. Eur J Clin Pharmacol, 1989, 36: 599-604.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:









