Българският принос в създаването на паротитна ваксина

Проф. Христо Одисеев, дмн

БМЖ, 7, 2013, № 3, 69-72.

Резюме:

Менингиалните реакции при болните от епидемичен паротит са често явление. Този факт се обяснява със засягане на менингите от паротитния вирус.

Със създаването на паротитни ваксини това становище се пренесе и върху редките менингеални реакции при ваксинираните. В настоящата статия се излага становището, че тези реакции, патогенетично обусловени и неизбежни, се дължат на възпаление на плексус хориоидеус от паротитния вирус, вирулентни или ваксинални щамове, увеличаващо ликворната секреция и интракраниалното налягане, в резултат на което се явяват менингеалните симптоми.

При ваксинираните деца морфологичните промени в плексус хориоидеус са много по-слаби, поради което изявата на клинични симптоми е изключение (1 на 5000-10 000 ваксиирани). Те са леки, бързопреходни и без остатъчни явления.

Въз основа на това авторът е на мнение, че ваксиналните менингеални реакции не представляват контраиндикация за паротитна ваксинация и започна приложението ù в практиката от самото начало (1968 г.). Впоследствие това становище бе прието и от другите страни, и накрая ― и от СЗО (2007 г.).

Ключови думи: епидемичен паротит, паротитни вируси и ваксини, плексус хориоидеус, менингеални реакции

Цялата статия можете да прочетете ТУК.