Последни изследвания предупреждават за нов и високовирулентен щам на нетуберкулозния микобактерий (NTM), който засяга пацинети с кистична фиброза по целия свят.

Според досегашните схващания Mycobacterium abscessus се разпространява в почвата и водата. В последно време обаче бе доказан и нов път на предаване- от заразен индивид по въздушно-капков механизъм, обяснява д-р Р. А. Флото от университета Кеймбридж в Обединеното кралство.

„При около 75% от проучените от нас пациенти с абсцес се откриват генетично близки причинители, което е ясна находка, че в голямата си част пациентите с муковисцидоза са инфектирани от причинител, циркулиращ по целия свят.”, обяснява д-р Флото пред Ройтерс.

M. abscessus причинява хронична и трудно податлива на лечение инфекция при пациентите с това заболяване, като води до нарушаване на дихателната функция и е контраиндикация за белодробна трансплантация в някои центрове.

В хода на изследването учените за проучили геномите на над 1 080 изолати на микобактерия от общо 517 пациенти в медицински центрове във Великобритания, САЩ, Европа и Австралия. Лабораторните изследвания и опити с животни демонстрират, че гнездовите изолати имат по-голям патогенен потенциал от негнездовите контроли.

Въпреки че получените данни насочват към нарастване на циркулиращите генетично близки щамове, все още няма категорични данни за тяхното глобално разпространение.

Специалистите, занимаващи се с терапията на кистична фиброза, посрещнаха новите данни с тревога, изразявайки опасението, че здрави вектори може да пренасят причинителя.

„Нямаме данни за такова нещо.”, отговаря д-р Флото и допълва: „Имаме сериозни доказателства, че разпространението на M. abscessus през държави и континенти се е осъществило наскоро.”

„Хипотезата за предаване на инфекцията между медицински центрове трябва да доведе до ново обмисляне на превантивните мерки в тези здравни заведения.”, заявява д-р А. Зелазни, началник на отделението по микробиология в клиничния център към Националния здравен институт.

„Ключово в случая е навременното разпознаване на носителите на M. abscessus. Предложен е лабораторен алгоритъм (Tettelin 2014) за идентификацията на M. abscessus подвид massiliense. Микробиологичните лаборатории трябва да се водят и от настоящите препоръки при изолиране на M. abscessus от болни от кистична фиброза.