Ставната болка е сред най-честите причини за посещение при лекар и се очаква търсенето на аналгетици да нарасне със застаряването на населението и увеличаването на дела на хроничните заболявания като остеоартрита. Трябва да се вземе под внимание все по-широката употреба на достъпните нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), както и фактът, че 44% от пациентите употребяват по-големи дози от предписаното.
Ето защо през последните години Американският колеж по ревматология, Американската общност за изучаване на болката и Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR) публикуват насоки с цел улеснение на клиницистите при постигане на баланса между ефективното овладяване на болката и безопасното лечение.
В резултат на това парацетамолът (ацетаминофен) е установен като аналгетик първа линия заради малкото странични ефекти, въпреки че някои проучвания доказват по-слабата му ефективност на фона на други НСПВС.
Въпреки това, освен намалената ефективност, парацетамолът може да се окаже по-малко безопасен от очакваното по отношение на гастроинтестинални и сърдечносъдови усложнения и особено поради доказаната му хепатотоксичност.
В основата на остеоартрита, по начало смятан за „старческа” болест на износването, днес стои ексцесивната продукция на медиатори на възпалението като цитокините и простагландините. Ето защо селективните COX-2 инхибитори, както и неселективните НСПВС са най-логичният избор за лечение поради двойното им действие – на аналгетици и на купиращи възпалението агенти.
Най-честите странични ефекти на тези медикаменти са свързани с гастроинтестиналния тракт (ГИТ) и варират от диспепсия и парене в гръдната област, до тежки усложнения като пептична язва, перфорация и застрашаващо живота кървене.
Появата на страничните ефекти на НСПВС зависи от предизпозиращите фактори, индивидуални за всеки отделен пациент, като най-съществен е възрастта. По този начин, при пациентите с висок риск трябва да се вземат превантивни мерки като минимална дозировка на препарата, комбинирана терапия с гастропротектор или предписване на селективен COX-2 инхибитор.
Поради все по-голямата честота на НСПВС-свързана ентеропатия, специалистите обръщат повече внимание на мукозните лезии в тънкото черво. Последни открития демонстрират, че инхибиторите на протонната помпа (PPI) не могат да предотвратят НСПВС-свързаните усложнения в тънкото черво и че някои селективни COX-2 инхибитори показват по-голяма поносимост в този случай от неселективните.
Що се отнася до сърдечносъдовия риск, в клинични условия е доказано, че неселективните НСПВС имат важна роля в нарастването му. Това е обект на внимание поради факта, че пациентите с остеоатрит често имат и придружаващо сърдечносъдово заболяване.
Ето защо целта на научните групи, изготвящи насоки за лечение на остеоартрит целят да въведат възможно най-ясни критерии за изписване на НСПВС при пациенти с оглед на гастроинтестиналния и на сърдечносъдовия риск.
Експерите са единодушни, че при пациенти с нисък гастроинтестинален и сърдечносъдов риск, терапията с всяко НСПВС е приемлива.
При болните с малък риск от усложнения от страна на ГИТ и с висок кардиоваскуларен риск се препоръчва лечение с наксофен, имащ по-добър профил на безопасност в сравнение с неспецифичните НСПВС и със селективните COX-2 инхибитори. Целекоксиб в най-ниска терапевична доза (200mg веднъж на 24 часа) също е приемлив, но е доказано че повишаването на дозата изравнява риска за сърдечносъдови инциденти с този при терапия с неспецифични НСПВС.
При третия дял пациенти- тези с нисък кардиоваскуларен риск, но с висок от страна на горния ГИТ може да се приложи монотерапия със селективен COX-2 инхибитор. Подобен профил на поносимост има терапията с ниска доза неселективно НСПВС, комбинирано с инхибитор на протонната помпа.
Терапията с целекоксиб редуцира в най-голяма степен увредата на мукозата по хода на целия ГИТ. Също така комбинацията му с ниски дози аспирин е с по-добра поносимост в горния отдел на гастроинтестиналния тракт, отколкото прилагането на неселективно НСПВС с аспирин.
При болните от остеоартрит с висок риск както от страна на сърдечносъдовата система, така и от ГИТ, възможно най-подходящата стратегия е избягването на лечение с НСПВС.
В заключение, поради изобилието от различни НСПВС е възможно съставянето на индивидуален терапевтичен план с подхдодяща ефективност и профил на безопасност. Следвайки ясни насоки, клиницистите проследяват състоянието на пациентите с остеоартрит като същевременно контролират все по-честата злоупотреба с нестероидни противовъзпалителни лекарства.
Надеждата е в бъдеще коксибите, комбинирани с ниски дози аспирин, да повлияят положително на съотношението терапевтична полза-риск при пациенти с остеоартрит и с риск от страна на ГИТ.
Използван източник:
- Scarpignato C, Lanas A, Blandizzi C et al. Safe prescribing of non-steroidal anti-inflammatory drugs in patients with osteoarthritis – an expert consensus addressing benefits as well as gastrointestinal and cardiovascular risks. BMC Medicine. 2015; 13-55
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Ефикасност и профил на безопасност на пироксикам-бета-циклодекстрин при амбулаторното лечение на хронична болка в…
Фармакокинетично изследване на пироксикам в равновесната му концентрация при млади и при възрастни пациенти…
Комплексът пироксикам-бета-циклодекстрин има значително по-бърза абсорбция в сравнение с конвенционален пироксикам
Пироксикам- β-циклодекстрин: надеждна терапевтична опция, щадяща гастроинтестиналния тракт
