Доц. Д-р Росица Вачева-Добревска,дм; началник на Лаборатория “Микробиология и вирусология“ към УМБАЛ “Царица Йоанна-ИСУЛ”- София

Съвременната медицина е невъзможна без ефективни антибиотици. Те осигуряват терапевтичен успех и спасяват човешкия живот при пациенти на клиниките по интензивна терапия, пациенти на химиотерапия, при  ставно протезиране, органна трансплантация, недоносени новородени и т.н.

Антимикробната резистентност (АМР) не е нов феномен, но в наши дни е сериозна заплаха за общественото здраве.

Засяга, както инфекции, придобити в обществото, така и инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО/ВБИ). Генерира икономическа тежест върху системата на здравеопазване, а така също и върху семейството на пациента, поради загуба на работоспособност, удължен болничен престой, високи разходи за  диагностика и лечение, висока смъртност.

Причините за развитие и разпространение на антибиотична резистентност включват случаите на свръхупотреба на антибиотици, когато пациентите не завършват курса на терапия; повишена употреба на антибиотици в животновъдството и рибовъдните стопанства, лош контрол на инфекциите в лечебните заведения, ниска хигиенна култура в обществото.

Все по-често изолираните  множественорезистентни патогени, т. нар. „еx-drug“ и „pan-drug“ резистентни бактериални щамове, както и липсата на новосинтези -рани антимикробни средства, изправят човечеството пред мащабно увеличение на заболяемостта и смъртността от тежки инфекции.

Европейският център за превенция и контрол на инфекциите- ECDC, провежда в 27 EU страни надзор на резистентността при  7 индикаторни бактериални видове  и съответно инфекции.

Към най-трудните за лечение се отнасят: метицилин резистентните стафилококи –methicillin-resistant Staphylococcus aureus (MRSA);  vancomycin-резистентни  Enterococcus spp. (VRE); Escherichia coli, резистентни на 3-та генерация цефалоспорини и хинолони; Klebsiella pneumoniae, резистентни 3-та генерация цефалоспорини, продуциращи широкоспектърни бета-лактамази  (ESBL) ; чревни бактерии, резистентни на карбапенеми– Carbapenem  Resistant Enterobacteriaceae (CRE); Pseudomonas aeruginosa и  Acinetobacter baumannii с резистентност към  карбапенеми (imipenem и meropenem).

Нарастващото ниво на резистентност към антимикробни средстава при Enterobacteriaceae, по-специално към бета-лактами, буди сериозна тревога сред медицинските специалисти в целия свят.

Доколкото карбапенемите са в основата на лечение на тежки инфекции, причинени от ESBL-продуциращи Enterobacteriaceae ( в частност Escherichia coli и Klebsiella pneumoniae ), резис тентността към тях, обусловена от ензими карбапенемази, се явява сериозна заплаха за общественото здраве.

Чревните бактерии, резистентни на карбапенеми– Carbapenem  Resistant Enterobacteriaceae (CRE) имат висок потенциал да се разпространяват, причиняват тежки инфекции с висока смъртност, ограничени терапевтични възможности.

В УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ бяха документирани два отделни клона K. pneumoniae, бродуциращи карбапенемази,  означени A (n=13) и B (n=9) . Клон A показва отрицателен резултат за продукция на карбапенемази чрез PCR, модифициран  M-22 и с дефект при двата главни порина, OmpK35 и OmpK36, вероятно обясняващи резистентността към карбапенеми.

Клон А продуцира, също така ESBL от типа CTX-M-22. Клон B показваположителен PCR за NDM карбапенемаза, идентифицирана, като NDM-1 посредством DNA секвениране.

През май, 2016 г Центровете за контол на болестите – CDC , Атланта излязоха с тревожно съобщение, че в САЩ  за пръв път е доказан  ген mcr-1 в E. сoli, изолиран от човек . Щам на E. coli , носещ ген MCR-1 е изолиран от урина на жена от Пенсилвания, която не е пътувала извън САЩ.

Генът mcr-1 gene детерми нира резистентност при бактериите към  colistin  Сolistin е резервен антибиотик, който е последен препарат на избор за лечение на пациенти с множествено-резистентни, вкл.  carbapenem-резистентни Enterobacteriaceae (CRE).  Генът mcr-1 се носи от плазмид, който лесно се предава между бактериите.  CDC активно проучва разпространението на този ген, след появата  му за пръв път в Китай през  2015.

Във връзка с това през 2001 г СЗО изгражда  своя глобална стратегия за ограничаване на АМР с пет домена на активности: надзор на АМР и антибиотич ната употреба; рационална антибиотична политика и съответна законова регулация; антибиотична употреба в животновъдството; превенция и контрол на инфекциите; политическа подкрепа. 2011 г. – СЗО посвещава Световния ден на здравето на борбата с АМР, формира своя политика в това направление и призовава страните членки да се присъединят. 2012 г – издава своя базов документ „Развитие на заплахата от антибиотична резистентност. Възможности за действие“.

На 21 септември, 2016 г всички 193 страни- членки на ООН, включително и нашата страна, подписаха декларация за справяне с „най-голямата заплаха в модерната медицина“, за предприемане на мерки за борба с антибиотичната резистентност. Споразумението е обсъдено преди Общото събрание да се събере и АМР е дефинирана като четвърти здравен проблем  след СПИН, Ебола и незаразни болести .

World Antibiotic Awareness Week 14-20 November 2016-Седмица за повишава не информираността по отношение на антибиотиците. През тази година СЗО    ръководи тази инициатива.Насочена е  към медицинския персонал и ключовата му роля в запазване на антибиотиците за бъдещето.

Те трябва да осигурят: разумна антибиотична употреба , да въвеждат добри практики за контрол на инфекциите  и така да ограничават разпространението на множестве норезистентните патогени. European Antibiotic Awareness Day (EAAD) си партнира с  World Antibiotic Awareness Week за да повиши информираността за антибиотиците в глобален мащаб .

На 18 ноември, Европейският център по контрол на болестите-ECDC, Стокхолм, организира във връзка с Европейски ден на антибиотиците (EAAD ), събитие в Брюксел и ще координира „24-hour Global Twitter conversation“ домакинстван от WHO и EAAD , с партньорски организации от Австралия, Канада, Нова Зеландия,  САЩ.

Какво можем да правим в практиката, за да предотвратим и ограничим появата и разпространение на антибиотичната резистентност?

Развитието на антибиотична резистентност се улеснява от: неправилна или  свръхупотреба на АБ ; пропуски в превенцията и контрола на инфекциите  На всички нива в обществото могат да се направят съответни стъпки за ограничаване на резистентността

Отделните граждани: Да приемат антибиотици само предписани от лекар. Никога да не се самолекуват! Стриктно да спазват указанията на лекаря и не прекъсват по-рано лечението.Никога не приемайте антибиотик, предписан на друг.

Предотвратявайте разпространението на резистентни щамове чрез стриктни хигиенни мерки: хигиена на ръцете; хигиена при приготвяне на храната ;  избягване контакт с болни, безопасен секс, ваксинации.

Медицинските специалисти:

Превенция на инфекциите:хигиена на ръцете, инструментариум, болнична среда. Предписване на антибиотици САМО, когато е необходимо, в съответствие с ръководствата.

Докладване на инфекции от резистентни микроорганизми на екипа по надзора Разговор и информиране на пациентите как правилно да приемат антибиотик, АМР и опасностите от неправилна употреба.

Разговор и информиране на пациентите за превенция на инфекциите (напр. ваксини, хигиена на ръцете, безопасен секс, покриване нос и уста при кихане и кашляне …).