Юбилейната тридесета среща на Асоциацията на студентите по медицина в България (АСМБ) се проведе в МУ-София между 11 и 13 ноември под мотото “Prepare for an outbreak! We are going #VIRAL!”.

Срещата събрала 183 студенти по-медицина, за пореден път обедини шестте клона на Асоциацията, представляващи студентите по медицина в шестте медицински факултета в България – АСМБ-София, АСМБ-Софийски университет, АСМ-Пловдив, АСМБ-Плевен, АСМБ-Стара Загора и АСМБ-Варна.

Председател на Организационния съвет на събитието тази есен беше Никола Дончев, студент по медицина в пети курс на МУ-София. Той е роден в гр. Варна, като е завършил една от най-реномираното гимназии там – Първа езикова гимназия. Никола заема позицията Национален отговорник по обществено здраве към АСМБ. В първите години от следването си е имал голямо желание да стане педиатър, но напоследък все повече го привлича хирургията.

Здравей, Никола. Поздравления за страхотно организираната ХХХ Есенна национална среща на АСМБ. Кои бяха основните акценти от събитието?

Благодаря за милите думи! Тази година срещата протече с  малко по- нестандартно мото: #VIRAL. Тази думичка ни позволи да си играем много с нея – освен че главният ни гост-лектор беше вирусолог, в опита си да „заразим“ възможно най-много студенти-медици с духа на асоциацията  и да ги примамим да дойдат на срещата, организирахме практически работилници и  иновативна симулация на вирусна пандемия.

За моя радост всички тези нови за националните срещи събития се приеха с изключителен ентусиазъм от участниците.

За първи път на национална среща на АСМБ имаше и научна част, която е по-типична за научните конференции, организирани от различните клонове на Асоциацията. Ще се запази ли тази тенденция и за в бъдеще и защо избрахте вирусологията като тема на тазгодишната среща? 

Силно се надявам колегите да запазят тези новости  и те да се вкоренят като неизменна част от националните срещи. 

Студентите медици в България имат нужда от напомняне за това колко вълнуваща е медицината, за да подходят с още по-голям ентусиазъм към изучавания материал. Практическите умения обезателно ни липсват, липсват ни и мотивирани лектори, а националната среща може, и трябва да запълни тези липси дори и за кратко. 

Колкото до темата – зароди се по предложение на д-р Лезли Лобъл от Университета Бен Гуирон в Израел, световно признат учен, познат ни вече от Международния конгрес по медицински науки- ICMS. 

Той имаше силното желание  да присъства на срещата с идеята да запознае възможно най-много бъдещи медици с работата на един вирусолог.

На срещата присъстваха почти 200 студенти медици от всички шест медицински факултета в страната. Единни и обединени ли са студентите по медицина в България?

Конкуренция между шестте факултета обезателно има и се усеща. Събития като нашето сближават колегите от различните градове, но лично аз смятам, че можем да сме много по-обединени от това. 

Не е правилно да се обединяваме само когато протестираме срещу нашата „неприоритетност“. Има много по-значими и забележими начини да затвърдим и  покажем нашата единност.

Бихме ли могли да вярваме, че в бъдеще, благодарение на такива млади и ентусиазирани хора като Вас ще имаме и по-обединено лекарско съсловие?

Едно е сигурно – когато става дума за нашето благо, се превръщаме в голямо задружно семейство. Мисля, че аз и моите колеги ще сме обединени, целеустремени и борещи се за подобряване на здравната система. 

Успехът на националната среща и енергията на участниците са някои от причините да вярвам в това.

Кои са основните проблеми на студентите по медицина в България към днешна дата?

Наскоро бяхме обявени за „НЕприоритетни“, което жегна не само голямото ни его, но и паричните запаси, които за някои колеги са изключително нужни. 

Липсата на достатъчно практически умения, често бедната материална база и понякога липсата на желание от страна на преподавателят да предаде знанията си може би са едни от най-демотивиращите фактори в нашето следване. 

Но разбира се винаги има лъч светлина – винаги се намират невероятни лекари, доценти и професори, които имат желание да дадат повече от себе си, да ни обучат и естествено, да организират практически работилници на събития като нашето.

През последните години значително нарастна броя на чуждестранни студенти, учещи медицина у нас. Присъстват ли и те на срещите на Асоциацията? 

Чуждестранните студенти нарастват дори по-бързо от българските. Интеграцията им обаче не е толкова успешна. 

По време на националната среща се постарахме да има трейнинги за личностно развитие и лекция на английски. Това е крайно недостатъчно, но вярвам, че е добро начало. 

Въпреки това една от основните негативни обратни връзки от българските студенти за събитията, проведени на английски, е именно тяхното провеждане на език различен от български. Остава да намерим някакъв консенсус в близкото време, защото по този начин гоним активни и будни млади хора не само от Асоциацията, но и от страната ни.

Много ти благодаря за приятния разговор. Искаш ли да добавиш нещо за финал?

Тук искам да благодаря на всички лектори, които ни запознаха с работата си, всички доктори и доценти, които напълно безвъзмездно фасилитираха уъркшопи и, разбира се, на екипа на АСМБ-София, без който нищо от случилото се нямаше да бъде реалност. 

Успехът на срещата дължим на Вас!

Д-р Радислав Наков