„Vanitas vanitatum et omnia vanitas“
Един статус в социалната мрежа по тема, която ми се стори на пръв поглед прозаична, отприщи вълна от коментари и реакции, което ме накара да се замисля. „Медицински оскар“ – що е тo или колко струва признанието на лекаря?
Знаете, ако си женен – можеш да се разведеш, ако си религиозен – можеш да бъдеш анатемосан, но ако си положил Хипократова клетва – не можеш да се отречеш. Оставаш лекар за цял живот!
Помня като днес деня, в който аз положих Хипократова клетва. Помня как колегите ми се шегуваха, че трябва да се „заключа“ пръстите, на всички беше ясно, че ще стана адвокат, въпреки това не го направих. Помня обаче и друго:“ Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство. Ако изпълня тази клетва, без да я нарушавам, дано живея дълго време, за да преуспея в изкуството и да стана прочут во веки веков, като пазя тази клетва и не престъпя нищо от нея. Ако пък сторя обратното, нека ме сполети ранна смърт и вечна забрава.„
Идва ли славата на лекаря след като е преуспял в изкуството? Или идва с „Медицинския оскар“? А дали най-страшното за лекаря е той да тъне във вечна забрава?
Явно, ако съдим по цените, които някой е готов да плати за малко повече слава. След като получих „заявката за номинация“ реших, че едва ли има сериозен лекар, който да обърне внимание на събитие – панаир на суетата. Зачетох се и с изненада установих, че събитието не се провежда за пръв път.
Колко лесно можем да бъдем подведени, колко добри психолози са организаторите и как добре са таргетирали медиците, като хора имащи нужда от признание, търсещи внимание и добро отношение.
Вероятна причина за това са все по-често влошаващите се отношения между лекар и пациент, безпардонното на моменти отношение и липсата на онази дребна частица човешка благодарност към лечителите. И по стар природен закон тази празнина бива запълвана от „наградите“, „статуетките“, „грамотите“.
Колко от Вас знаят какво е общото между Робин Уорън, Ерик Кандел, Сатоши Омура, Ту Йоуйоу, Люк Монтание? Всички те са лауреати с Нобелова награда по физиология или медицина. Стигнали до нея след много провали, много безсънни нощи, много работа и много любов към човека!
Замислям се, дали д-р Стефан Черкезов е чакал „Медицински оскар“? Едва 26 годишен д-р Черкезов от Велико Търново, загива през 1963 г. при катастрофа край Горна Оряховица, спасявайки всички пътници от горящ автобус. Самият той става единствената жертва на инцидента. Подобна на неговата съдба имат още близо 130- лекари и 15 медицински сестри, общото между тях е, че никой няма „Медицински оскар“.
Не съм против нечие признание, против съм опетняването и принизяването на медицината и лекарите към евтини категории, от евтини организатори, на евтини събития, с неевтини на цени награди. Награда давана без повод, без ясни критерии само заради финансовата облага на организаторите.
Против съм създаването на впечатление в обществото, че може да съществува „престижна“ награда „Медицински оскар“. Не знам, дали днес Маргарет Херик би припознала своя чичо Оскар, във всеки един от номинираните лекари, но искрено се надявам всеки един пациент в България да припознае своя лекар, като човек заслужаващ уважение и признание.
Наградите на лекарите са доволните пациенти, благодарността в очите и сълзите от радост, че са върнали здравето им.
Апелирам към колегите медици, които са били подведени да дарят средства на Библиотеката в Медицински университет – София или да ги ползват за нещо по-полезно! Да оставим „Оскарите“ и да следваме Хипократ!
