Суровоядството – как се отразява на здравето през зимата? Какви храни включва суровоядният режим? Киселото мляко къде попада? Хайверът? А съвсем суровата риба и суровата кайма, суровото яйце – здравословни ли са? Добавянето на сол допустимо ли е при суровоядство? А квасенето на сурово мляко? (читателски въпрос)

Д-р Райна Стоянова

Въпросът е много актуален и вълнува все повече съмишленици на здравословния начин на хранене. Суровоядството, в частност, също набира сериозна популярност сред хора от всякакви възрасти. Както се разбира от самото име, става въпрос за ядене на сурова храна, тоест тя не бива да е минала термична обработка или да е била замразявана, а ако е сушена, то това трябва да се е случи изцяло по естествен път.

Всъщност, суровоядството се е зародило още в 19 век.

За баща на този тип начин на живот и хранене се смята Максимилиан Оскар Бирхер-Бенер. Лекувайки се от жълтеница, д-р Бенер известно време яде основно ябълки. Именно в този период от живота лекарят разбира колко полезно може да бъде храненето предимно със сурови плодове и зеленчуци. През 1897 г. швейцарският медик отваря свой санаториум „Жизнена сила“ (Vital Force) в Цюрих, където лекува хора чрез различни методи, а водещият е бил именно яденето на сурови храни.

Сурова хранителна диета обикновено включва:

Боб

Пресни плодове и зеленчуци

Прясно приготвените плодови и зеленчукови сокове

Зърнени

Бобовите растения

Мляко от млад кокос

Ядки

Други органични или естествени храни, които не са били преработени

Дестилирана вода

Водорасли

Семена

Сушени плодове на слънце.

Последните проучвания показват, че яденето на сурови зеленчуци от семейство кръстоцветни (като зеле, брюкселско зеле, къдраво зеле) може да намали риска от рак на пикочния мехур.

Готвенето на кръстоцветните зеленчуци унищожава изотиоцианатите – химикали, които изменят белтъците на раковите клетки, а дори няколко порции сурови кръстоцветни на месец намаляват риска от ракови заболявания. Други проучвания обобщават откритията на около 50 изследвания на тема дебата сурово срещу готвено и показват, че яденето на сурови зеленчуци спомага за намаляване на риска от рак на устата, гълтача, трахеята, хранопровода и стомаха.

В зависимост от начина на живот в суровоядния режим могат да бъдат включени:

Яйца

Риба (суши, сашими)

Месо

Мляко и млечни продукти.

Според привържениците на този начин на живот в суровините и „живите“ храни се съдържат важни ензими, които биват унищожени, ако храната се нагрее до температура над 47 градуса по целзий.

Ето списък с храните, които трябва да се консумират с повишено внимание:

1. Елда – зелените зърна са токсични, когато се ядат сурови. Ако се хапват в големи количества, те могат да бъдат токсични за хората със светла кожа. Елдата съдържа и фагопирин, което предизвиква фоточувствителност, както и някои други кожни проблеми.
2. Фасул – съдържа химикал, наречен фитохемаглутинин. Суровите шушулки може да бъдат токсични.
3. Ядки – съдържат амигдалин, който съдържа цианид.
4. Пащърнак – съдържат фуранокумарин, химическо вещество, произвеждано от централи, като защитен механизъм срещу хищниците. Много фуранокумарини са токсични.
5. Месо – суровото може да съдържа вредни бактерии, паразити и вируси.
6. Мляко – суровото мляко може да съдържа микобактерии BOVIS, които могат да причинят белодробна туберкулоза.
7.  Не е препоръчително да се консумират и сурови яйца!

При рязко преминаване към суровоядство организмът на човек, който не е свикнал с повишеното количество фибри в храната, може да изпита стомашно-чревни разстройства – подуване, дискомфорт, диария.

Няма нормален човек, при който храносмилателната му система да може да смели една груба бобова храна например, та дори да е предварително дълго време накисната и  обработена с разни подправки. Хората, които имат проблеми с храносмилането, тези които страдат от  колит или гастрит  не са в състояние да приемат целулозни храни, които са трудно смилаеми  като боба, зелето,грах и др. Някои  храни в сурово състояние може да навредят на черният дроб и жлъчката.

Една черна ряпа, например, може да предизвика спазъм, защото има жлъчегонно действие, а при хора с жлъчно-каменна болест това е опасно.

Суровоядството не е за всеки, а диетологията е сложна наука и ако решите  да опитате този начин на хранене, трябва задължително да се подложите първо на преглед при гастроентеролог за да сте сигурен, че сте напълно здрав и този вид хранене няма да отключи заболяване.

Храносмилателната система трябва да  е в отлична форма форма, за да поеме подобно натоварване. Всяко рязко преминаване към нов, в случая  драстичен хранителен режим, е съпроводено с известни рискове.

Един от моите основни принципи е храната да не се соли.

Солта е причина за образуване на отоци, предизвиква вялост и склонност към простудни заболявания. Разбира се, отначало несолената храна няма да ви се стори вкусна, но след някоя и друга седмица ще имате удоволствието да усетите натуралния вкус на продуктите.

За д-р Райна Стоянова

Д-р Райна Стоянова е лекар, специализиращ ендокринология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ и асистент към Медицински университет – София. 

Нейният опит в областта на храненето и диететиката води началото си от студентските й години.

Д-р Стоянова има честта да работи с видни имена в сферата на храненето като: Проф. Готие, Проф. Карел, Проф. Дюкан, както и различни хелтиливинг и уелнес компании, които разширяват погледа и подхода и към пациента, по отношение на начина на живеене в неговия комплекситет по пътя към достигането на здраве и комфрт на тялото и духа. 

Д-р Стоянова е консултирала и изгражда режимите в повечето кетърингови компании в България.

Повече информация за д-р Стоянова, можете да намерите www.raynastoyanova.com