Уменията на лекарите да общуват в клинични условия е разгорещена тема на диспут, не само защото топлото и приветливо отношение има значение за удовлетвореността на пациените, но и защото позитивната нагласа спрямо с тях дава добро здравно отражение.

Откакто пациентите могат свободно да публикуват мнения за медици по уебсайтове и форуми, техният характер се преглежда като под микроскоп. Все по-често се споменава думата „арогантен”, а за здравните работници това определение  не е  нищо ново.

Наистина ли има толкова много арогантни лекари? Без съмнение някои от тях заслужават негативното отношение на пациентите, но сега обаче този стереотип изглежда че процъфтява.

„Арогантността сред лекарите не е норма”, заявява Марион Стюарт,  съавтор на „Петнайсетминутният час: Терапевтичен разговор за първичната здравна помощ” , Почетен професор към Катедрата за семейна медицина в Медицинския университет в Ню Джърси.

„Нормално е някои, който е свършил трудната работа, занимавайки се с медицина, защото го е грижа за хората и се интересува от живота на останалите и прави света по-добро място, не би бил арогантен.”

Откъде тогава възникна етикетът арогантен лекар?

В миналото медиците са били считани за авторитетни фигури, които са казвали на пациентите какво да правят и са ги лекували с бащинско отношение. Все още е възможно  някои лекари да поддържат това поведение. 

Друга възможност е свръхгенерализацията. Пациент вижда лекар с труден характер и приема, че тази черта е по-широко разпространена в професията, отколкото всъщност е.

Арогантност или самочувствие?

„Арогантността е напълно различна от самочувствието”, твърди д-р Стюарт. „Самочувствието изразява твоята увереност, това е оценката ти за собствената ти компетентност. Разполагаш с опита и мъдростта да знаеш какво да правиш и увереността ти го показва. Това е връзката ти със самия теб и с ти професионалния ти опит”, допълва тя.

Арогантността е нещо напълно различно. „Това има връзка с виждането на определена личност, че останалите са по-нископоставени”, обяснява тя. „ По-свързано е с липсата на възприятие на останалите като достойни за собствените стандарти.”

Може ли увереността, която идва заедно със себереализацията и успеха да прави някого арогантен? Обикновено не, твърди д-р Стюарт. Арогантността се развива или съществува в даден индивид на много по-ранен етап, възниквайки по два възможни пътя:

„Аз съм наистина по-добър.” Някои, който винаги е живял привилигерован живот, чувства че по-хубавите неща му се полагат, или винаги е бил даван за пример, може да приеме за даденост, че той или тя е  по-добър от останалите. 

„ Хората, които са имали осигурен, защитен живот без представа за реалния свят, могат да считат себе си за част от елитна група,  на която е отредено да бъде по-високопоставена”, разяснява д-р Стюарт.

„ Аз го направих, защо ти не можеш да го направиш?”  В сравнение с по-горния случай, когато даден индивид е бил лишаван в детската си възраст и е работил усилено, за да се издигне в йерархията, по-късно може да погледне с пренебрежение околните, нямащи същата упоритост или инициативност, за да вземат контрол над живота си и да постигнат подобен успех.

Причина за привидна ароганатност е, че лекарите са емоционално изтощени и поставени под натиск, а пациентите са по-взискателни.

Някои медици признават, че понякога им е трудно да запазят търпението си и раздразнението и това отключва рязък отговор. Прибавете факта, че здравните работници могат и да разполагат с по-малко време за да видят даден пациент и да отговорят на въпроси, и получавате съставките за негативно общуване.

„Преминах през общо девет години на медицинско обучение и се опитах да накарам моя пациент да направи здравословни промени вначина си на живот, а той идва при мен с откъсната страница от жълт вестник, убеден че информацията там е вярна…имам лимит за това колко време мога да им отделя „образовайки” и убеждавайки ги, че техният „лек” няма научна обосновка.”,  споделя лекар.

Хората стигнаха до момента, в който са убедени, че „клиентът винаги има право” и се ядосват, ако лекарят не се съгласи да удовлетвори всичките им изисквания. Но в крайна сметка лекарят има правото да не дава на пациента изследването или лекарството, което пациентът иска. 

„В днешно време когато здравните каси и фондове поставят лимити на медиците, много пъти пациентът чувства, че лекарят не е толкова на негова страна и съответно го възприема като арогантен”, твърди д-р Стюарт.

Има ли изблик на грубост?

Кардиологът Бари Силвърман, съавтор на „ Маниерите на младите лекари: По-добро здраве чрез учтивост в лекаркия кабинет и в болницата”, казва: 

„Докато повечето лекари биват оценени и уважавани от своите пациенти, има всеобщо приета представа, че професионализмът в медицинските среди е намалял.”

„Пациентите са често по-информирани, задават подробни въпроси и изискват високо ниво на обслужване, докато същевременно изскванията за работното време на медиците се повишават, а компенсациите се понижават”, твърди д-р Силвърман. 

„Това, което пациентите интерпретират като арогантност е много често един забързан и напрегнат лекар, но не и такъв, който не го е грижа. Медицината може да бъде умствено и физически изтощаваща, но най-важното е, че лекарят трябва да слуша и общува с пациента, за да осигури качествена медицинска помощ.”

Все пак да останеш приятен и спокоен спрямо пациента е по-лесна задача за някои лекари в сравнение с други. Няма един единствен човешки характер, множество медици имат естествена наклонност да бъдат отдадени на хората, докато други са по-стоически настроени.

Очаква ли се от лекарите да се усмихват и да бъдат мили независимо от обстоятелствата?

„Професионализмът не се състои в това да се усмихваш принудително или да бъдеш някои, който не си; става въпрос за предоставяне на качествени грижи за пациента”, заявява д-р Адлер. „Пациентите са по-информирани и имат достъп до повече информация, отколкото всякога. Голям процент от тази информация е невярна и понякога вредна. Това означава, че част от професионалния ни дълг е както да обучаваме, така и да лекуваме.”

„Пациентите разбират, че лекарите са значително ограничени във времето си и от тяхна страна е разумно да използват предварително принтирани материали, източници извън лекарския кабинет, както и достоверни и информативни уебсайтове,” допълва д-р Адлер. „ Въпреки това, при никакви обстоятелства лекарят не бива да бъде груб или рязък; учивост и внимателно поведение са винаги уместни.”

Би било наивно да се каже, че няма арогантни лекари. Но има далеч повече лекари, които се опитват да правят най-доброто за своите пациенти и да установят градивни взаимоотношения с тях.