Колко време е необходимо да отделяме на пациентите?

Както пощальонът и разносвачът на млякото в миналото са обикаляли определен маршрут за да доставят съответно писмата и бутилките с мляко, така и докторът обикаля различни стаи в болницата всеки ден. Ако е част от академична институция – групи със студенти, стажанти и специализанти съпътстват лекаря от стая в стая докато преглежда пациенти, проверява резултатите от последните тестове и подчертава уместните забележки. Това е основния режим на медицинското обучение и аз и колегите ми бяхме обучени така, да предаваме знанията си на следващите поколения.

Уви, тази представа би била достоверна, ако на мястото на пациентите в леглата, стояха механизирани кукли или компютри. Ново проучване във списанието по вътрешна медицина потвърждава думите на всеки един лекар : Докторите прекарват повече време на компютрите си, отколкото с пациенти : стажантите по медицина прекарват 40% от времето си на компютър и само 12% прекарват с истински, живи, дишащи пациенти. 

В подобни проучвания отпреди 10-15 години, лекарите прекарвали около 20% от времето си с техните пациенти. Въпреки че проучванията не са напълно съпоставими, този факт – намаляването на контакта лице в лице на лекарите с пациентите, рефлектира върху опита ни с участниците в системата за здравно осигуряване, която нараства с електронните си медицински записи.

Конкретно това изследване проучи само една подгрупa от лекари ( медицински стажанти в отделение без пациенти), но това господство на компютрите върху времето с пациентите се наблюдава в повечето отделения. В днешно време, типичният медицински преглед се състои от лекар, втренчен в компютърния екран и пациент, търпеливо чакащ и наблюдаващ как лекарят излива гнева си върху машината, като записва различни бележки, заръки, рецепти и като за капак я пердаши отстрани в изблици на гняв.

Как стигнахме дотук? Медицината е основана върху комуникацията с пациента лице в лице. Не беше толкова отдавна, когато пациентът се изслушваше и физкалният преглед беше единственият диагностичен и терапевтичен метод. Всички сме благодарни, че днес ни се предлага много повече,  и никой не иска да практикува или лекува без медикаменти, антибиотици, химиотерапия и т.н.

Но всяка ли направена крачка напред в технологичен аспект трябва да ни отдалечава с крачка назад от пациента? Отговорът, разбира се, е не. Технологията сама по себе си, нито е добра, нито е лоша, но начинът по който я интегрираме е важен.

За много лекари, сестри и пациенти, практиката от технологията днес – например ЯМР, ни кара да си мислим, че технологията е водеща, а медицинските грижи са второстепенни. ЯМР се разви дотолкова, че дори не е необходимо да се срещаме с пациента. Медицинската практика може да се проведе изцяло виртуално. Абрахам Фергесе мъчително пише за хоспитализираните пациенти, които представляват „иконки“ на компютъра на лекуващия ги лекар.

Наблюдението върху директния контакт с пациенти показва драстичен спад в последното десетилетие, което обезсърчава основните перспективи при обучението на бъдещи лекари.

Сър Уйлям Ослър направи революционна крачка в медицинското обучение през 1890-те, като изкара студентите си от аулата и ги заведе в отделението, считайки, че медицинското обучение трябва да включва контакт с пациенти. 

Но нашият технологичен „марш“ сякаш подкопава идеалът на Ослър, като нашите обучаващи се изпускат основата в медицината. Въпреки впечатляващия напредък в технологичната симулация, тя не може да даде основата за обработването на рана, палпирането на слезка, задаването на правилните въпроси, печеленето на доверие, без да имаме досег до пациента.

По този начин и за пациента медицинските грижи се превръщат в изолирано преживяване, поради това, че лекарите се придържат повече към технологиите, от колкото към самата болест, която със сигурност не е виртуална.

Нужно е да преосмислим ролята на технологиите в медицината, особено ЯМР. Новата мантра на „ пациента – центърът на нашата грижа“, е необходимо да се приложи наравно с компютъризираните ни системи. След всяко ново повторение на ЯМР, трябва да се запитаме каква е ползата за пациента, и да го приложим срещу простото въвеждане и попълване на административните данни. ЯМР е необходим за да служи на пациента, но не и с това да се изчерпи отношението към личността.

Веднъж в училище гледахме филм описващ планетата земя от перспектива на междупланетни изследователи. След внимателно наблюдение, изследователите заключиха, че земляните са метални кутии на четири колела, тъй като всичко което са видели било колите по улиците.

Ако същите изследователи изследваха медицинската ни система днес, те най – вероятно биха заключили, че нашия пациент е 27 инчов светещ екран, обсипан с най-важното за болния.