Диагнозата ми беше поставена преди малко повече от 5 години, което пък е цели 8 години след първите симптоми на заболяването. Реално много дълго време не знаех какво точно ми има. Минах през различни диагнози като дископатия, дискова херния, ишиас и т.н.
Лекуваха ме с най-различни лекарства, но без резултат. Болката не се повлияваше и състоянието ми се влошаваше. Преди да ме диагностицират ме болеше почти непрекъснато и движението ми беше значително ограничено. Съвсем случайно отидох на консултация с ревматолог и след няколко рутинни изследвания ми поставиха диагнозата анкилозиращ спондилит или болест на Бехтерев..
След поставянето на диагнозата с моя лекуващ ревматолог опитахме с всякакви традиционни лекарства и други нестероидни противовъзпалителни, но състоянието ми не се подобри. Липсата на повлияване от медикаментите и хроничната болка предопределиха и избора на лечение с биологична терапия.
Когато това се случи, се почувствах като нов човек, това преобърна съдбата ми. Още на втория ден след поставянето на първата инжекция болката изчезна. Отново започнах да мога да спя по повече от 3-4 часа на вечер. Започнах да се движа значително по-свободно и с времето се раздвижих почти напълно.
С тази терапия отново можех да управлявам сама живота си и да му се радвам. А исках да стана и майка. Споделих това с лекарите и те ми обясниха, че терапията не следва да се прилага преди забременяване и по време на бременността. Все повече изследвания се правят в тази посока, но резултати за влиянието на биологичната терапия по време на бременност върху плода в дългосрочен план все още са ограничени, ме информираха медиците..
Лично за себе си реших, че не желая да поемам подобен риск за детето си, така че спрях терапията за 6 месеца преди да стартираме с опитите да забременея. След спирането на биологичната терапия бях в ремисия за известен период от време, и поради това реално не съм усетила напълно последствията от заболяването.
Самата бременност беше наблюдавана от акушер-гинеколог, запознат със състоянието ми, и от лекуващия ме ревматолог. Раждането беше с планирано секцио, след консултация с анестезиолог за вида и начина за поставяне на упойката.
Така мога да кажа, вече от позицията на жена, забременяла по естествен път, износила нормална бременност и дала живот на здраво дете, че реално биологичната терапия не е спънка за зачеването, износването и раждането на здраво бебе, но всичко е въпрос на добро планиране и наблюдение.
На всички като мен искам да кажа като начало да не се стресират от диагнозата. Заболяването не е леко, но човек може да живее пълноценно въпреки него. Животът не свършва с поставянето на диагнозата, а само малко се променя. Нека намерят специалист, на който имат доверие.
Медицината се развива, развиват се и методите на лечение. Биологичната терапия не е идеална и има своите недостатъци, но понякога е единствената и най-подходяща алтернатива. За онези, които имат такива проблеми и проявяват интерес, препоръчвам един нов сайт –www.zabolkata.info. Важното е, че написаното в него е точно и представено на достъпен език. Той дава и още една възможност, ако се колебаете и имате съмнения дали всъщност болката ви в гърба не е симптом на заболяване, което трябва да бъде открито и диагностицирано.
Така вместо да прекарвате дните си в опасения и колебания просто седнете пред компютъра и попълнете един кратък въпросник. Само за няколко минути ще получите точен отговор на съмненията си. А оттук нататък всичко е във вашите ръце – потърсете ревматолог, ако резултатите сочат, че трябва да го посетите без отлагане.
Тук е мястото да добавя и още нещо. Рехабилитацията е от особено значение при лечението на заболяването и тя не бива да се подценява. Чрез различните процедури се запазва подвижността на тялото и съответно се облекчава общото състояние и се забавя процеса на инвалидизация.
Следва да се провежда поне два пъти годишно за по около 15 дни, но за жалост това не отговаря на клиничните пътеки предвидени от касата. Към момента имаме право на 7 дни рехабилитация по клинична пътека, които са напълно недостатъчни за доброто повлияване на заболяването.
Необходимо е да се разбере необходимостта от рехабилитация и тя да се покрива изцяло по клинична пътека, защото за жалост голяма част от хората не могат да си я позволят поради ограничените си доходи. По-адекватно е да се финансира навременното лечение на хората, а не да се чака да се инвалидизират и да изпаднат от пазара на труда. Искрено се надявам, че тази истина ще бъде разбрана и че ще имаме положителни промени, защото те са важни за още стотици хора като мен.
И накрая искам да препоръчам още нещо. Включвайте се активно в информационни кампании и други инициативи, които ни дават възможност да бъдем заедно, за да бъде чут гласът ни в обществото.
Неотдавна имахме такъв повод – това бе включването ни в международната инициатива „Не обръщай гръб на болката“, която премина под мотото „Не позволява на болката в гърба да те закотви!“ с участието и подкрепата на волейболния ни национал Евгени Иванов. Това бе един начин хората да разберат нашата болка и нашите проблеми и да ни подадат ръка, за да търсим решенията заедно.
Затова все по-силно вярвам, че ще имаме е повече подкрепа в бъдеще и благодарение на солидарността все повече врати ще се отварят пред нас.
