Д-р Радислав Наков е председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България. Той е специализант и докторант по ганстроентерология. Работи в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”. Докторантурата му е на тема “Проследяване на пациентите с възпалителни чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит”.
Усъвършенства се в диагностичната и терапевтична гастроинтестинална ендоскопия. Наскоро д-р Наков се завърна от лятно училище за млади гастроентеролози, което се организира всяка година в Прага (Чехия) от Европейската асоциация по гастроентерология. Ето и част от новостите, които д-р Наков сподели специално за читателите на в. “Доктор” и Medical News.
Д-р Наков, какво ви впечатли на лятното училище за гастроентеролози в Прага?
В Прага се събрахме около 180 млади лекари – специализанти и докторанти по гастроентерология, вътрешни болести и гастроинтестинална хирургия от цяла Европа и Близкия изток.
Оказа се, че начинът, по който лекуваме пациентите в големите клиники в България, е като в центровете в Германия, Испания, Великобритания. Единствено организацията ни е по-лоша – и пациентите, и лекарите го усещаме.
Много интересен за мен беше специален обучителен модул, посветен на това как чрез начина на хранене да помогнем на пациенти с функционални гастроинтестинални заболявания. А те се срещат често, засягат около 15% от българите, което е наистина много.
Дайте пример за такова заболяване?
Най-често от функционалните гастроинтестинални заболявания е синдромът на раздразненото дебело черво. Симптоматиката е подуване на корема, газове, болка, обща неразположеност, понякога запек, понякога диария, промяна във формата на изпражненията.
Хората с тези симптоми се притесняват, че са болни от някакво заболяване или хронично възпалително заболяване. Ето защо те много често ходят по лекари и изследвания. Диагнозата се прави на базата на изключване на всички други възможни за това причини и на критерии, които наричаме “Рим 3”, свързани също със симптоматиката. Става въпрос за коремна болка и дискомфорт с давност от над 6 месеца, плюс промяна в ритъма на дефекация – запек, диария или редуване на запек и диария, плюс промяна във формата на изпражненията.
При тези симптоми, като се изключат всички други тежки заболявания, поставяме диагноза синдром на раздразненото черво. Това е функционално състояние, защото за него няма органична причина.
Все пак от какво се предизвиква?
Най-често от стрес. Нервната система престава да регулира правилно червата, има нарушение по така наречената ос мозък – дебело черво.
Това на пръв поглед не е сериозно заболяване, не води до възпаления, нито до възможност да се развие рак, но пречи на ежедневието на пациентите и затормозява психиката им. Те не се успокояват, защото симптомите продължават.
Има ли лечение?
Даваме пробиотици с полезни за червата микроорганизми, даваме и спазмолитици – лекарства, които намаляват спастичната болка. Понякога предписваме и леки антидепресанти – дори на растителна основа като жълтия кантарион. При някои пациенти това работи, но при други – не.
Доказано е, че качеството на живот на пациентите, на които лекарствата не помагат, е по-лошо, отколкото на хората с болест на Крон или с улцерозен колит. Защото имат проблеми ежедневно – подуване на корема, болки, разстройство и това не им позволява да си вършат работата.
В последните години и лекари, и пациенти – ръка за ръка, търсят различни методи за повлияване на това състояние. Най-интересните от тях са три: хипноза, фекална трансплантация и диетични режими. Хипнозата е алтернативен метод, който дава нелоши резултати, тъй като премахва стреса.
Пациентите се успокояват, не мислят прекалено за проблемите си и симптомите изчезват. Синдромът на раздразненото черво най-често се проявява при млади, активни хора – обостря се при студенти, когато имат изпити, при журналисти, лекари и други професии с напрегната ежедневна работа.
Фекалната трансплантация е метод, който вече десетилетие се обсъжда в гастроентерологичните среди. В началото доста снизходително се тръгна към него, но той вече се доказа със сигурност като много добър метод за лечение на пациенти, инфектирани с бактерията костридиум дефициле. Сега много се работи по приложението му за синдром на раздразненото черво и за възпалителни чревни заболявания.
Какво представлява фекалната трансплантация?
Намира се качествена фекална маса от здрави донори. Това означава да не е инфектирана с вредни микроорганизми, което се проверява с микробиологично изследване.
Донорът трябва също да е с нормален ритъм на дефекация. След това изпражненията се хомогенизират с физиологичен серум и се вкарват в промитите вече черва на пациента по един от изброените начини – ендоскопски чрез гастроскоп или чрез колоскоп, чрез назогастрална сонда и чрез капсули, които се гълтат и се разтварят в червата.
Смята се, че за възникването на синдрома на раздразненото черво основна роля играе съставът на чревната флора. И когато дефектната чревна флора се замени с качествена, може да се подобри симптоматиката и качеството на живот на тези пациенти. Досегашните изследвания показват добри резултати, но са нужни още проучвания.
Какъв хранителен режим се препоръчва при синдром на раздразненото черво?
Напоследък много се дискутират една група храни със сложната абревиатура на английски FODMAP. F означава храни, които водят до ферментация. О са олигозахариди – въглехидрати с къса верига. D – дизахариди, каквато е например лактозата (млечната захар). М – монозахариди, каквито са глюкозата и особено фруктозата (плодовата захар). Р са полиоли, като например сорбитола (вид алкохоли, които също са сладки).
Повечето от тези FODMAP-храни са въглехидрати и често непоносимост към тях води до синдром на раздразненото черво. В рамките на няколко часа от приема на този тип храни пациентите получават характерните симптоми – подуване на корема, разстройство, газове.
Вече има големи проучвания, че с диета, при която се изключат FODMAP-храните, голяма част от пациентите с този синдром чувстват подобрение.
Това е научната страна на въпроса. Къде е практическата?
Човек трябва доста да се образова или да се консултира с диетолог кои са FODMAP-храни. Най-лесно е да се запомни, че трябва да се избягва млечната захар (лактозата), която се съдържа в прясното мляко и в продукти, които съдържат прясно мляко или мляко на прах. Съвсем малко лактоза има в киселото мляко, защото тя е ферментирала.
Когато има непоносимост към фруктоза (плодова захар), не трябва да се ядат сладки плодове като праскови, грозде, фурми, ябълки, които съдържат много фруктоза. Най-добре е пациентът да се посъветва за храненето си с диетолог и с гастроентерелог.
Да вземе таблицата с всички FODMAP-храни и да види след консумация на кои от тях има оплаквания. Проблемът е, че в храните има много съставки и понякога не се знае от коя идват симптомите.
Затова се правят допълнителни изследвания. Може да се направи водороден дихателен тест в някоя от университетските клиники по гастроентерология. С него се установява непоносимост към лактоза и към фруктоза. Изпива се храната провокатор и през интервали от време се издишва през мундщук, за да се види нивото на водорода в издишания въздух.
След като се установи, че пациентът има непоносимост към такъв тип храни, те се изключват от неговия диетичен режим. В ИСУЛ имаме клиника по метаболитни заболявания и хранене с много специалисти по диететика, с които работим.
Освен това гастроентеролозите в нашата клиника много се интересуваме от правилното хранене при различни чревни заболявания, за да бъдем полезни на пациентите си. Храненето е от значение за всяко от гастроентерологичните заболявания. То не е лечение в истинския смисъл на думата, но подпомага лечението. А при пациенти със синдром на раздразненото черво може да бъде и терапия.
Мара Калчева, в. „Доктор“
За контакт с д-р Радислав Наков: 0889 807 559
