Д-р Даниела Костадинова, „МБАЛ – Силистра“

Касае се за мъж на 49 г., който е диспансеризиран при нефролог от  25.03. 2011 г. Началото на заболяването дебютира през м.12.2010г. по повод неовладяема АХ, чести хипертонични кризи със стойности на АН до 200/120, установени стойности на серумен креатинин до 285 µmol/l., протеинурия, хиперурикемия, което налага  стациониране в клиника по нефрология гр. София.

Проведена е ПББ, хистологичният резултат, от която е интерпретиран като дифузен мезангиопролиферативен гломерулонефрит, като поради богата имунофлуоресцентна находка в областта на базалните мембрани на глумерулите, в ДД-план е обсъден вторичен ГН при васкулит.

Проведено е ПГ лечение с КС в пулсови и конвенционални дози за общ период от 6 месеца, пулс-терапия с Ендоксан, както и антикоагулантно лечение с хепарин.

Пациентът пролежава нeколкократно в клиниката за оценка на бъбречната функция и ПГ лечение, като последната хоспитализация датира от м. януари 2015 г., когато е проведен тридневен пулс с метилпреднизолон -80-80-60mg и хепарин – 2х 5000Е, както и тридневен пулс с Ендоксан в ниски дози, съобразени с БФ.

Въпреки проведената терапия, се установява влошаване на БФ, анемичен синдром, хиперкалиемия и метаболитна ацидоза. Поради установения вторичен хиперпаратиреоидизъм, е включен към терапията парикалцитол /Земплар/ с оглед селективна VDR активация и профилактика на минерално-костните нарушения. Пациентът е насочен към съдов хирург за конструиране на постоянен съдов достъп и предстояща хрониодиализа.

Обективно състояние – мъж на видима възраст около действителната, в задоволително общо състояние, умерено изразена ПМТ. Без патологични отклонения в дихателна система, ССС- ритмична нормофреквентна СД, АН  160/100. Корем-мек, неболезнен при палпация. Крайници- умерено изразени претибиални отоци.

Параклиника

Параклинични показатели при дехоспитализация през м. януари 2015 г.:

Hb-120 g/L Ht-0,38  тромбоцити – 173×109/l, глюкоза-5,62 mmol/l, сер.желязо-15,1, ЖСК-42,5, К-6,2, 5,8, Ca-2,4mmol/l, Р-2,05mmol/l, креатинин-647µmol/l, урея-42,7mmol/l, пик. к-на – 217 µmol/l, ОБ- 73g/L, yрина-протеинурия- 0,24g/24h., седимент- 5-6 ер.на поле. Креатининов клирънс по Кокрофт- 14,68ml/min.

По настоящем kреатининов клирънс – 23,98ml/min.

Коремна ехография-Черен дроб- горногранични размери, хомогенна структура. Жлъчен мехур-без калкулоза в лумена. ДБ – 108/43мм, паренхимна зона, редуцирана до 10mm, повишена ехогенност, малки ретенционни кисти. ЛБ – 102/45mm, паренхимна зона 13mm, ехогенност IIст., малки ретенционни кисти. Слезка-нормални размери и структура. Пикочен мехур – без дефекти в изпълването.

Терапия

Пациентът започва да приема РЕНОХЕЛП М от м. януари 2015 г. в доза 3х1 табл., без прекъсване. В следващите месеци при диспансерните прегледи и контролни изследвания се установи значително подобрение на БФ, което се демонстрира със следните стойности-креатинин 622µmol/l, 495, 517, 463, 446, 396 (Фиг. 1), урея 31.7 mmol/l, 17.6, 17, 19.5, 18, 21.9 (Фиг. 2), пик. к-на – 419 µmol/l, 526 и 217.

Терапия в момента – Земплар – 1мкг дн.,Празозин – 2х 2 мг,Тенокс- 2х 1 тб./5 мг/,Конкор – 2,5 мг,Трифас – 2х1 тб, Аспирин протект- 1 тб.,натриев бикарбонат – 2х1 тб., Милурит – 100мг., Ренохелп М – 3х1 тaб.

Резултати от амбулаторно лечение след прием на РЕНОХЕЛП®М

Изводи

– РЕНОХЕЛП М повлиява ефективно бъбречната функция при лечението на нефритен синдром  на пациенти с ХБН

– лечението с РЕНОХЕЛП М води до понижаване на креатинин и урея в кръвния серум

– РЕНОХЕЛП М не показа нежелани странични действия, има отлична поносимост и може да се прилага продължително време,  позволявайки отлагане на хд лечение