Правителството прие въвеждането на Националната здравна карта

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Правителството прие въвеждането на Националната здравна карта (НЗК). Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите. НЗK е разработена въз основа на областните здравни карти, като за разработването й бе създадена национална комисия.

За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой.

При анализа и планирането е използван евростандартът – 1 личен лекар на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари. В НЗК е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящатарегулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани в извънболнични условия.

За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво.

Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина – 9119. В НЗК за пръв път са планирани потребностите на населението от специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, като необходимият брой медицински сестри е 10 805.

Планираните в НЗК потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ, надвишават наличните човешки ресурси по области и региони и са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги, включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.

Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области.

Определеният общ брой на легла за активно лечение при осигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са 38 284. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности установи недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла.

Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в НЗК, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път с НЗК се въвежда механизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура. Като елемент на НЗК е разработена карта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи” в районите със затруднен достъп на населението.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email