Д-р Хайкин: Хората са двигателната сила на промяната

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Д-р Васил Хайкин е сред най-младите лекари в УМБАЛ „Александровска”  и е един от 12-те, аплодирани в парламента от най-известните лекари на България при получаването на приз за доверие в професионалните им качества.

Това стана на традиционната дискусия за здравеопазването на церемонията по връчване на отличията в третата поред инициатива “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”.

В нея читателите на вестника номинират специалисти от различни области, в чиито професионални и човешки качества са се убедили лично.

За първи път тази година изданието даде думата на лекарите с опит да посочат млади колеги, на които те вярват и им предават знанията и уменията си.

С какво едва 29-годишният специализант д-р Хайкин е впечатлил елита на Александровска болница?

Лекарите са оценили решимостта му да остане да работи тук, въпреки че родителите му сигурно биха се радвали да е край тях в Израел, усърдието да напредва в офталмологията и не на последно място – безвъзмездното му участие в проекта “Направи добро”, по който очни лекари са прегледали над 7 хиляди деца в неравностойно положение.

Инициативата за консултациите стартира преди 3 г. в Лом по повод 70-ата годишнина от спасяването на 50 хиляди български евреи по време на Втората Световна война и почитане паметта на над 11 хиляди евреи от Македония, Беломорска Тракия и Пирот, депортирани от града и загинали в лагерите на смъртта през 1943 г. Първоначално прегледите са инициатива на организацията на евреите в България “Шалом” и фондацията “Американ Джойнт”.

Сега благотворителните кампании продължават в още селища в Северна България и се реализира под егидата на УМБАЛ “Александровска”.

“За около 90 процента от децата това беше първа офталмологична консултация, а са се нуждаели от преглед от много време. Работим с деца от социални центрове, пансиони, защитени жилища, от бедни семейства”, разказва д-р Хайкин. От детската градина той бил убеден, че ще учи медицина – най-много обичал да преглежда играчките, да им поставя инжекции, въпреки че в семейството няма лекари.

Интересът към професията не е съвсем “от нищото” – баба му по бащина линия е била медицинска сестра към Червената армия.

Д-р Хайкин е роден в София, по-късно семейството се мести в Израел. Там по време на 3-годишната военна служба Васил е парамедик и това затвърждава решението да се посвети на медицината.

След казармата трябва да чака няколко месеца до кандидатстването според тамошния ред, а в България кампанията вече започва. Това предопределя решението на Хайкин да следва в София.

Вече като студент в Медицинския университет се убеждава “в качеството на българското образование”.

Осъществява и детската си мечта да се занимава с очни болести. Вероятно при избора е повлияло и това, че майка му е имала проблеми със зрението. У младия лекар продължава да е жив респектът от използването на тайнствената за детските му очи офталмологична апаратура.

Пациентите на клиниката, в която работи сега, са благодарни за вниманието, с което ги обгръща.Ценят и готовността му да обяснява и да отговаря на въпросите им – качествата, които е видял от лекарите на своята майка.

Д-р Хайкин има още няколко години до приключването на специализацията, предстои му и защита на дисертация.

Казва, че всички области на офталмологията са му интересни, но е наясно, че има ощЕ много да учи. Увлича го патологията на задния очен сегмент заради предизвикателствата в нея.

Младият лекар е благодарен, че има за пример едни от най-добрите очни лекари у нас. Учи се от всички опитни колеги и особено от завеждащия отделение доц. Иван Танев и д-р Яни Здравков. Няма намерение да търси реализация извън България.

“Много от нас се оплакват, че нищо не е както трябва тук, и заминават.Хората са двигателната сила на промяната. Някой трябва да остане, за да се случи тя, нали!”

За себе си е решил: Александровска болница е идеалното място за изграждането му като специалист. Смята болницата за най-дружелюбната за младите лекари. Съпругата му е лекар, работи в педиатрия, и споделя житейската му философия срещу дезертьорството.

В професионален план д-р Хайкин вече се е срещал с широк спектър от ситуации и проблеми, свързани със зрението.

Те само привидно са единствено “диоптри и очила”. Има всичко – от внезапни заплахи от травми в опасни инциденти до бавно, но необратимо износване на клетките в окото. На дежурството ми по Нова година трябвашеда опазим зрението на дете, пострадало от пистолет за конфети, има и много други ситуации, в които се борим за запазване на зрението. Но безспорно най-бързо се усеща промяната след операция за катаракта, или перде, както му казват хората” – обяснява д-р Хайкин:

„Щом свалим превръзката, и човекът започва да вижда. Често тези хора идват водени за ръка от близките си, а си тръгват с уверена крачка сами. Много удовлетвореност ми дава и работата с децата, особено с тези, за които достъпът до консултациите в кампаниите “Направи добро” са единственият шанс за преглед и лечение.”

Източник: в. “24 часа”

_____________________________________________________________

Регистрирайте си профил в Medical News и публикувайте собствени статииТУК.  Вече сами можете да създавате медицински новини!

Споделете собственото си мнение, коментари и размисли; разкажете истории свързани със света на здравеопазването, медицината, фармацията или стоматологията. Публикувайте и Ваши клинични случаи, оригинални статии, обзорни статии, клинични снимки с въпроси към тях и др.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email