Лабораторна диагноза на заболяванията на щитовидната жлеза

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on pinterest
Share on email
Share on reddit

Доц. Красимира Икономова; Национална многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III”; Ендокринни заболявания, 42, 2013, № 1,3-21.

Резюме:

В ендокринната практика заболяванията на щитовидната жлеза са на второ място по честота след диабета. Патологичните процеси могат да засегнат както структурата, така и функцията на жлезата. Заболяванията имат пъстра клинична картина поради факта, че тиреоидните хормoни регулират метаболизма на всички клетки в организма.

Основно заболяванията на щитовидната жлеза включват хипер- и хипотиреоидизъм, гуша, аденом и карцином на щитовидната жлеза. В патогенезата им участват генетични фактори, автоимунни механизми, както и фактори на околната среда.

Физиологичните промени – пубертет, бременност, лактация, напреднала възраст, също оказват влияние върху тиреоидната патология. Лабораторните методи, измерващи концентрацията на тиреоидните хормони, както и антителата срещу определени структури на щитовидната жлеза (тиреопероксидаза – anti-TPO, тиреоглобулин – anti-Tg, рецептори за TSH – TRAb), са индиректни показатели за метаболитната активност на щитовидната жлеза.

Съвременните разбирания за правилна интерпретация на тиреоидната функция се базират на FT4/TSH диагностична стратегия. Независимо от съвременните методологични постижения, употребяваните понастоящем тиреоидни тестове са със значителни различия и притежават някои недостатъци.

Необходима е непрекъсната колаборация между лабораторните специалисти и клиницистите с цел подобряване на диагностиката, мониторирането и лечението на тиреоидните заболявания.

Ключови думи:                щитовидна жлеза, лабораторни изследвания, физиологични и патологични отклонения

Можете да прочетете цялата статия ТУК.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on email
Email